ладимир Николов е палеонтолог и палеоилюстратор. Уменията си по рисуване придобива в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в гр. Пловдив, а страстта си към динозаврите развива професионално като докторант към Националния природонаучен музей — БАН. За да научим нещо повече за динозаврите от първа ръка, поканихме Владимир да отговори на няколко въпроса в нашата рубрика "Интервю".
От кога се занимавате с динозаври? Вълнуваше ли Ви тази тема, когато бяхте дете?
Професионално се занимавам с динозаври от около 2013–2014 година, когато като студент-магистър в Софийския университет започнах да изследвам първия фосилен фрагмент от кост на динозавър, открит в района на град Трън. Тогава с научния ми ръководител Дочо Дочев все още не знаехме, че костта е на динозавър, но изследванията, които проведох, разкриха нейната природа.
Динозаврите обаче ме вълнуват от ранна детска възраст. Бях на 5 години, когато благодарение на излизащия тогава по кината филм „Джурасик парк“, се запали интересът ми към тези праисторически животни. Те са причината да искам да стана палеонтолог – детската ми мечта беше да изследвам динозаври, по възможност в България.
Защо децата толкова обичат динозаври?
Това е въпрос, който много хора си задават, но не мисля, че има еднозначен отговор. Най-малкото защото не само децата обичат динозаврите, но също и възрастните. Според мен причините за този феномен са комплексни. На първо място, много от динозаврите изглеждат толкова различни и странни в сравнение с всичко, което виждаме в съвремието, че са почти като същества от древните митове. Вкаменените им кости обаче ясно ни показват, че те наистина са съществували. Това „противоречие“ несъмнено гъделичка фантазията и подхранва любопитството. Също така, големите животни са впечатляващи и приковават вниманието на хората, а някои динозаври са толкова огромни, че сякаш предизвикват законите на физиката. Сравнени с днешните животни те са направо като извънземни, които обаче са се появили и еволюирали на същата планета, която обитаваме и ние. Няма как да не ги намери човек за впечатляващи. Не на последно място много динозаври, особено хищните, са символ на сила и власт, все неща, които нашият вид, по една или друга причина, желае и търси. Какъв по ясен признак за мощ и успех от факта, че тези животни са доминирали сухоземните екосистеми в продължение на поне 135 милиона години. А може би просто динозаврите са едно от нещата, които ни показват колко вълнуващ, интересен и разнообразен е светът и как този свят се простира далеч отвъд нас самите, дори далеч назад във времето.
“…Във времена на безпрецедентни, причинени от човешката дейност климатични промени, замърсяване и унищожаване на хабитати, уроците на палеонтологията могат да ни помогнат в предвиждането на редица проблеми и изготвянето на ефективни стратегии за решаването им. Според мен палеонтологичното знание държи важна част от ключа към бъдещето на нашия вид.“
Какви качества трябва да притежава човек, за да стане палеонтолог?
Необходимите качества са много. На първо място това са неизчерпаемото любопитство към природния свят и желанието за нови знания, защото палеонтологът непрестанно търси и не спира да учи през целия си живот. Понякога търсенето на вкаменелости и последващото им проучване са процеси отнемащи години, така че човек трябва да притежава постоянство и отдаденост. Ако лесно губи интерес и бързо се отказва от дадено начинание, то палеонтологията по-скоро не е за него. Също така е добре човек да обича да прекарва продължително време сред природата и да няма проблеми с ограниченията и опасностите в работата на терен. Все пак фосилите се крият в скалите, а по правило скалите са далеч от удобствата на града. За щастие на хората, предпочитащи работата в лаборатория или пък това да пишат програмен код и да провеждат статистически анализи пред компютъра, съвременната палеонтологична наука представя достатъчно възможности за подобна работа. Така че, дори да имате качества привидно по-подходящи за математик или програмист, също бихте могли да бъдете палеонтолог. Именно това е най-хубавото на палеонтологията в наши дни – тя е достъпна за всеки, които има желание да се занимава с нея.
Имало ли е динозаври по нашите земи?
Колкото и изненадващо да звучи – да, по нашите земи е имало динозаври. Първите динозаврови останки открити в страната са описани за науката през 2010 година. Те са намерени в една пещера (и около нея), недалеч от град Червен бряг, преди почти 40 години. Събраните от палеонтолозите кости принадлежат на щраусоподобен динозавър (орнитомимозавър) и на динозавър с патешка човка (хадрозавроид). Тези динозаври са бродели по нашите земи преди 67–66 милиона години, съвсем малко преди падането на астероида, който е причинил масовото измиране в края на мезозойската ера.
През 2017 година колегите от Национален природонаучен музей при БАН Латинка Христова и Ралица Богданова откриха още кости на динозаври, този път край град Трън. В това палеонтологично находище сме намерили поне два вида динозаври (дългошиест динозавър и двукрак растителнояден динозавър), може би първите останки от летящо влечуго (птерозавър) в България, както и вкаменелости на крокодили, костенурки и дори жаби. Всички тези животни са „малко“ по-стари – на около 83 милиона години.
За какво се разказва във Вашата книга “Песента на титаните“? Къде можем да я намерим?
В „Песента на титаните“ разказвам от първо лице историята на третата палеонтологична експедиция до находището край Трън, която се проведе през август 2020 година. В този разказ използвам нещата, които ни се случват на терен, и фосилите, които откриваме, за да запозная читателите с работата на палеонтолога, с научните методи и различните анализи, които използваме, за да осветим древното минало, както и със значението на намерените от нас вкаменелости. Всичко това е съпроводено с подробен терминологичен речник, снимков материал от работата ни в находището, както и художествени реконструкции на динозаври и на други животни от онова време, повечето, от които изготвих специално за книгата.
Книгата може да бъде открита в магазина на Национален природонаучен музей при БАН (вляво от централния вход на музея), както и в Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“ в гр. Асеновград. За съжаление изданието няма разпространение из книжарниците в страната, но всеки, който има интерес, може да си поръча книгата онлайн на имейл адрес: shop@nmnhs.com
Кой е любимият Ви динозавър?
Колкото и клиширано да звучи, намирам тиранозавъра рекс за доста интересно животно поотношение на неговата анатомия, биология и екология. И все пак, по-скоро нямам любим динозавър. Като цяло са ми интересни дългошиестите динозаври (завроподите), защото са най-големите животни бродели по сушата и без аналог в геоложката история, както и двукраките месоядни динозаври (тероподите), които освен впечатляващи хищници, са и единствената група динозаври оцеляла до съвремието в лицето на птиците. Да, звучи странно, но птиците са живи, дишащи динозаври.
Какъв е смисълът да изучаваме видове, които са изчезнали? Палеонтологията е наука за миналото, помага ли на бъдещето ни?
Това е много добър въпрос! Често хората казват, че който не помни историята си е обречен да я повтори или пък, че няма бъдеще. Палеонтологията изучава записаната в скалите история на живота на нашата планета. Смея да твърдя, че ако не познаваме палеонтологичната история, не познаваме истински самите себе си, нито пък разбираме своето място в света.
Данните, които палеонтологията ни предоставя, показват нагледно как е реагирал организмовият свят на промените в природната обстановка, на кризите, пред които е бил изправян, било то затопляния, застудявания, периоди на интензивна вулканска дейност или пък астероидни удари. Във времена на безпрецедентни, причинени от човешката дейност климатични промени, замърсяване и унищожаване на хабитати, уроците на палеонтологията могат да ни помогнат в предвиждането на редица проблеми и изготвянето на ефективни стратегии за решаването им. Според мен палеонтологичното знание държи важна част от ключа към бъдещето на нашия вид.
Освен палеонтолог, Вие сте и палеоилюстратор. Как се създава изображение на същество, което никой не е виждал?
Това много зависи от съществото, което имаме за цел да реконструираме. В случаите, когато разполагаме с пълен или с почти пълен скелет е относително лесно, но друг път, когато работим с няколко кости и костни фрагменти – изключително трудно. Във втория случай реконструкцията неизбежно има спекулативен характер, който обаче също е подчинен на научни данни и някои неотменни принципи.
За да създаде една красива творба, човек със сигурност трябва да бъде добър художник, но художествените умения сами по себе си не са достатъчни, за да бъде един художник добър палеоилюстратор. За постигането на тази цел е необходимо адски много четене на специализирана научна литература, а също така работа със самите вкаменелости и тясно сътрудничество с палеонтолози, които да консултират процеса на изготвяне на една възстановка. Познанията в областта на сравнителната анатомия, биологията, екологията и поведението на съвременните животни (ако рисуваме животни, разбира се) са абсолютно задължителни. Дори и да не е палеонтолог (немалко палеоилюстратори са и палеонтолози), палеоартистът трябва да е на „ти“ с науката и да използва своята креативност, за да възкреси по убедителен и интересен начин един отдавна изгубен свят въз основа на научните данни, а не да го изкривява спрямо субективното си светоусещане (каквато смятам, че е философията на много творци).
Коя е голямата Ви мечта в областта на палеонтологията?
Ако имам голяма мечта, то тя е да открием още няколко находища с останки от динозаври, за да може изследванията на динозаврите в България със сигурност да имат бъдеще. Но това е в дългосрочен план. По отношение на по-близкото бъдеще, мечтая за момента, когато заедно с колегите започнем да публикуваме в научните списания резултатите от работата си в Трънско и наученото от нас стане официално част от общото палеонтологично знание. Хубавото е, че работим усилено в тази посока и до няколко години това ще бъде факт.
