Сладкарско ателие Janod
отвенето за мен е почти като четенето – занимание, което може да те понесе на крилете си отнесе на чудни места; да разшири кръгозора ти и едновременно с това да ти донесе усещане за спокойствие и уют. Споделено пък с любимите хора, носи радост, пълноценно прекарано време заедно и чувство на близост.
Обичам да готвя със семейството си. Обичам да приготвяме храната си заедно, да отделяме цели сутрини или следобеди за целта, да усещам как като в плетеница пътищата ни се преплитат около мебелите в тясната кухничка и как освен за нас, там има място още единствено за слънчевите зайчета и ароматните пари. За мен тези моменти са истинско злато.
С децата най-често приготвяме сладкиши. За тях засега това е най-интересната област на кулинарията – заради чупенето на яйца, добавянето на солидни количества кристалчета захар, бъркането с миксер и какви ли не още интересни пособия, точилката, пръстите за облизване и не на последно място заради изпълващият очите и коремчетата сладък финал. Имаме си няколко любими рецепти, които често приготвяме, но винаги се стремим и да добавим по нещо ново от себе си, за да усетим и тръпката от експеримента, и евентуално нови вълнуващи вкусове. Понеже нетърпеливите работни ръчички в кухнята често са повече, отколкото е посудата, понякога успоредно с приготвянето на истински сладкиши, приготвяме наужким и такива за играчките у дома. Идеални за целта са дървеният сладкарски комплект от Janod и игралният комплект „Моето сладкарско ателие“ пак от Janod. В тях има абсолютно всичко, което е необходимо за приготвянето на разнообразни лакомства за чаените партита и за най-претенциозните кукли. Освен това са и супер красиви – мечтая за планетарен миксер в точно същия цвят, като дървеният на Janod.
Една от любимите ни рецепти е тази за брауни с мисо паста, която знам от Дени от Picky Eater’s Diary и днес ще ви разкажа за един от вариантите в които я приготвяме у дома – без мисо паста и с фъстъчено масло.
Необходими ще са ви:
- 185 гр. шоколад поне 50% какао (в оригиналната рецепта трябва да е минимум 70%, но става супер и с по-малко)
- 185 гр. масло
- 275 гр. захар (аз слагам само кафява)
- 3 големи яйца или 4 малки
- 40 гр. какао
- 85 гр. масло
- 5-6 супени лъжици фъстъчено масло с връх
- Сол за поръчване на едри кристали
Преди да започнете със смесването на съставките, включете фурната да загрява на 180 градуса БЕЗ вентилатор. В оригиналната рецепта има възможност за печене и на вентилатор, но в нашата фурна въздушните течения твърде много изсушават крайните участъци на сладкиша и затова препоръчвам да се пече само на горен и долен реотан.
След като сте включили фурната, сложете да се разтапят на водна баня маслото и шоколада. Следете водата да не заври, за да не се пресекат съставките. Докато те се превърнат в напълно течна и гладка смес, в отделен съд сложете заедно и разбийте добре захарта и яйцата с помощта на миксер. Към тях на бавно добавете разтопените масло и шоколад и разбъркайте отново с миксер. След това пресейте брашното и какаото и също ги добавете към сместа, но този път разбъркайте внимателно с шпатула. Получилата се смес изсипете в тава, която предварително сте покрили с хартия за печене. Отгоре полейте с фъстъченото масло. За да стане по-красиво, аз го разнасям на успоредни линии, а след това минавам напречно през тях с лъжица в двете посоки. След като сте готови с полагането на фъстъченото масло, поръсете тук-там със сол и печете в предварително загрятата фурна между 25 и 30 минути, в зависимост от това, дали го искате по-влажен или по-изпечен.
Когато и да го изкарате от фурната, сладкишът ще изглежда мек и недопечен. Оставете го да изстине добре, за да стегне и чак след това го нарежете.
Последният път, когато приготвяхме този сладкиш, аз единствено чукнах яйцата и направих украсата (второто само защото на Кай му се стори по-интересно реди дървените бисквитки от игралните комплекти) и давах напътствия на Кай кое как да смесва. Той пък предаваше инструкциите на Пирина, която готвеше наужким за играчките си. Така се получи един много приятен процес – без спорове кой да бърка с миксера и затвърждаващ кулинарните знания и самочувствие. Освен за рецептите, докато готвим, с децата много често си говорим и откъде идва храната и конкретна рецепта; за хигиената по време на готвене и за културата по време на хранене.
Надявам се, че с моментите в кухнята, освен знания, предавам на децата си и онези много по-ценни умения – да са сплотени; да ценят и споделят времето си с най-близките хора; да виждат смисъла и в най-дребните ежедневни рутини и дори тях да са способни да превръщат в красиви ритуали.
