Ще стана космонавт!👩🏻🚀
аблюдавам игрите на децата. Възхищавам им се колко умело и с каква лекота успяват да преплетат реалността с въображението си. Та те дори със самолет все още не са летели, но това не ги спира да бучат с усти като току-що изстреляни космически кораби, да полетят в необятното извънземно пространство, да се срещат с чудати същества. Вярвам, че именно тези волни игри разпалват още и още не само въображението и мечтите, но и любопитството им да разберат каква е действителността. И вярвам също, че когато тази действителност им бъде представена по подходящ начин, мечтите се превръщат в стремежи, а знанията в мощно гориво.
Децата ми често сами си измислят игри – строят си превозни средства и бази от кашони и възглавници, голият под им е вода за прекосяване, а килимите брегове. Понякога световете им са съвсем измислени, а друг път търсят прилика с действителността. Понякога, както си играят, им хрумват по 100 въпроса в минута, които задават и очакват отговор. Друг път прекъсват заниманията си, за да изтичат до домашната ни библиотека, да изберат книга по картинката на корицата и да подканят мен или баща им да четем заедно.
Обичам тези занимания. Обичам както да ги наблюдавам, така и да бъда част от тях, но признавам си, понякога имам нужда от малко по-подредени дни и повече време за работа. В такива моменти прибягвам до един изпитан подход – предварително измислям интересна тема за игрите на децата, която знам, че ще им хареса. Подготвям всичко необходимо за разгръщането на тази тема – подходящи играчки, четива и други тематични материали. След това подканвам децата да им разкажа за идеята си. Обикновено първо започвам с въпрос, който да привлека вниманието им, като например „Знаете ли, че след няколко дни Индия ще опита да кацне на Луната?“. Това предизвиква Кай да отвори широко любопитните си очи и да започне с въпросите: „Наистина ли?“, „Всъщност Индия какво е?“, „А хора от нашата страна ходили ли са на Луната?“, „А ще забият ли знаме?“ и др. През това време Пирина внимателно слуша. Тя не задава толкова много въпроси, но пък „попива“ всичко чуто. По някое време, в процеса на разговора, предлагам да разлистим и някоя книга, за да почерпим информация и от нея. Това често води до още въпроси и разлистването на още книги или търсене в Гугъл. За финал им предлагам да поиграем, като им представям тематичните играчки, показвам им моите идеи и по някое време ги оставям сами да продължат, а аз поемам работните си ангажименти. Така хем се чувствам удовлетворена, че активно участвам в живота и развитието им, хем се забавлявам с тях, едновременно с това имам време в което работя спокойно, а те имат идеи за игри. Тези занимания отнемат около час-два, стига да са добре планирани.
Така преди няколко дни ми хрумна да им организирам космически занимания и по-конкретно запознаване с космическите кораби и изследване на пътуването в Космоса. За целта избрах да разлистим с децата поп-ъп книгата „Космическите кораби“ (изд. „Кибеа“) от Антон Радевски, а след това им предложих да си направим макет на Луната и да опитаме да си представим как се пътува до нея, като използваме баланс играта „Космос“ от Janod. Тъй като създаването на лунния макет технологично изискваше повече време, цялата тема разгърнах в занимания в продължение на няколко дни. Освен, че си говорихме за Космоса и играхме с баланс играта, по време на творческия процес им разказах и за някои техники в изкуството.
За баланс играта „Космос“ от Janod
Освен, че развива двигателните умения и концентрацията у децата, тази игра подхранва и въображението и любопитството. Децата искат да знаят какво е сателитът и за какво се използва, какво представлява ракетата и колко далеч в Космоса е стигал космонавт. По препоръки на производителя играта е подходяща за деца между 2 и 6 години, но според мен е чудесна и за по-големи. Можете както да оставите детето самостоятелно да играе с нея, така и да седнете до него и да му разкажете някоя космическа история.
С елементите от нея могат да се измислят разнообразни игри. Понякога Кай опитва да построи възможно най-висока кула, а Пирина го наблюдава и съветва отстрани. Друг път си разделят дървените фигурки и се състезават един с друг кой ще успее да балансира най-висока кула. От време на време строят и заедно, като се редуват в поставянето на елементите и отново се стремят най-дълго да запазят баланса. С макета на Луна, който направихме заедно с децата, възможностите за игри станаха още повече. Използваме я както основа за построяването на космическа база, така и като цел, към която децата строят път с частите от баланс играта на Janod. Понякога извънземни се катерят по кратерите на земния спътник, а космонавти търсят начин да стигнат до тях, като кръжат наоколо с космически кораби и следват пътеки от звезди.
За създаването на макета
Създадохме макета с техниката папиемаше. За основа избрах да използваме една овална купа от кухненската ни посуда, но ако вие нямате такава, можете да ползвате надут балон или друг предмет с подходяща форма. Аз се спрях именно на купата, тъй като благодарение на плоското ѝ дъно, нашата луна щеше да има в най-високата си част равнина на която стабилно да стъпват дървените фигурки от комплекта на Janod. За да бъде по-лесно отделянето на готовата форма за луната от избрания от мен съд, покрих купата със стреч фолио. След това заедно с децата започнахме работа по изграждането на макета.
Като основен материал използвахме не толкова ценни за нас рисунки на децата, които накъсахме, положихме и слепихме на 2-3 слоя върху дъното на купата с лепило Ц-200. След това усукахме няколко салфетки като фитили и от тях оформихме лунните кратери. Фиксирахме ги с Ц-200 върху повърхността на лунния макет и накъсахме още няколко салфетки с които покрихме всичко, за да слеем ръбовете на кратерите с повърхността на нашата полусфера.
Оставихме нашето произведение да изсъхне добре, а след това внимателно го отделихме от купата, подравнихме с ножица краищата му и боядисахме. Децата нанесоха два слоя сива боя, а след това аз с черна, металикова и бяла порисувах с пръсти. Добавих сенки в основите на кратерите, а по ръбовете им сложих тук-там от бялата боичка. За да прелея по-добре светлосенките с равномерния сив цвят, с потупващи движения нанесох на места от металиковия цвят и още няколко сиви нюанса. За да подчертая, че луната винаги е „целуната“ от слънцето, отново тук-там нанесох златиста боя със същите движения. Ние използвахме акрилни бои, тъй като с такива разполагахме, но темперни също биха свършили чудесна работа.
Полезни съвети:
- Не сушете произведението си на пряка слънчева светлина, тъй като има опасност да се деформира. Изчакайте го търпеливо да изсъхне на сянка.
- Ако въпреки стреч фолиото, ви е трудно да отделите изсъхналия макет от основата, внимателно срежете частично произведението си. След като го отстраните от основата, закърпете разреза с няколко къса хартия и салфетка и отново изчакайте всичко да изсъхне.
- Ако ползвате балон за основа, предварително си начертайте линия по която с ножицата да изравните ръба, за да не го изкривите неволно.
- Освен с бои, можете да оцветите макета си с перманентни маркери или да го посипете с брокат.
- Не използвайте четки за нанасянето на боите. Заменете ги с парче от кухненска гъба или пръстите си (и в двата случая нанасяйте с потупващи движения). Така ще прелеете по-лесно различните нюанси и дори да не са на логичните си места, петната ще изглеждат красиво – по-скоро като интересни космически отражения, отколкото като грешки.
Още идеи:
- Направете си светеща луна. Можете да направите макета от чисти листове, без рисунки по тях, за да не се налага да го боядисвате. Така под него ще можете да поставяте подходяща лампа на батерии и луната ви да служи не само за игри, но и за нощна лампа. Ако все пак искате да я декорирате по някакъв начин, можете да я допълните с брокат на места или със ситни звездички. Не я боядисвайте обаче, тъй като има опасност дори най-светлият и тънко нанесен нюанс на боята, да спре светлината.
- Опитайте да пресъздадете реалната повърхност на луната. Разположението на нашите кратери не е съобразено с информацията, която имаме за действителния релеф на луната. Вие обаче можете да опитате да се доближите максимално много до него.
За книгата „Kосмическите кораби“
Поп-ъп книгата „Космическите кораби“ (изд. „Кибеа“) от художника и хартиен инженер Иван Радевски е едно от най-завладяващите ме подобни издания. Преди няколко години имах огромния късмет на попадна на абсолютно запазено копие от него в един антикварен магазин и от тогава, всеки път, когато го разлистя, чувствам, че сякаш наистина политам някъде в открития космос и забравям за заобикалящата ме реалност.
Книгата разказва за хората и машините, които са летели в открития Космос и едновременно с това, позволява на читателите да се докоснат и да се почувстват като част от велики събития. С едно движение те могат да изстрелят космическа совалка в орбита, да отделят от страниците триизмерния макет на телескопа „Хъбъл“ и да го изпратят на мисия във Вселената или да създадат триизмерен лунен пейзаж и да разгледат някои от машините, които са кацали на повърхността на земния спътник. В текстовете между триизмерните модели се крие любопитна информация за съветско-американската надпревара в покоряването на Космоса, първото кацане на Луната и как ще изглеждат космическите изследвания през третото хилядолетие, представени с международната космическа станция.
Ако имате интерес към подобни книги, горещо ви препоръчвам да обърнете внимание на името Антон Радевски и да се оглеждате за създадени от неговата ръка книги. Повечето негови произведения са изключително впечатляващи със сложните си конструкции и изпипаните до последния милиметър детайли. Талантът му е оценен в световен мащаб. Книгата „Космическите кораби“ е издадена на 10 езика, от издателство Könemann, а „Чудесата на архитектурата“ и „Модерната архитектура“ са публикувани от Universe, Thames and Hudson и Flamarion. Друг изключителен проект от Антон Радевски е поръчката от страна на CERN, европейската организация за изследвания на елементарните частици. В него задачата му е да представи чрез триизмерни обекти проекта АТЛАС. В изданието може да се види големият ускорител, в който учените сблъскват частиците и търсят обяснение за произхода и строежа на Вселената.
Замислям се сега, колко вълнуваща е всяка една професия. Повечето малки деца мечтаят да летят в Космоса, за да търсят непознати светове, за да се чувстват смели, силни и откриватели. А всъщност и животът тук, на земята, може да бъде толкова вълнуващо приключение. Невероятни светове се крият и между венчелистчетата на цветята, в пукнатините по пътя ни, между страниците на книгите и чакат да бъдат открити. Всеки от нас може да построи нови светове – от пръст, от пръчки, от метал, от хартия.
