ткакто човечеството съществува, най-интересните пейзажи за хората са тези, чийто край не може да бъде видян. Тези, които не можем да обясним. А нищо не е по-недостижимо от звездите. Нищо не събужда човешкия интерес, повече от неизвестните далечни небесни тела. Хората наблюдават тези блестящи обекти още от древни времена, когато са изобразявали звездите в пещерните рисунки.
Източник: www.theolivepress.es
„За наблюдаване на далечни неща, сякаш са близо.“
Истинският създател на телескопа е неизвестен. Слухът за телескопа се разчул из Европа и достигнал до Галилео Галилей – считан за първия физик в историята.
Източник: www.ariekrampf.com
Използвайки леща или лупа, първите телескопи успявали да доближат наблюдавания обект, но създавали обърнат негов образ. Галилей преработва оригиналния телескоп, като успява да реконструира образа на далечните обекти чрез геометрична оптика и пречупване на светлина. Телескопът на Галилей се различавал по това, че вместо да доближи два или три пъти обекта, той го доближавал 23 пъти.
Тази промяна довела до невероятни открития – спътниците на Юпитер, хълмовете и долините на Луната и фазите на Венера. Тези открития затвърдили теорията на Николай Коперник, че всички планети се въртят около Слънцето.
През следващите няколко десетилетия техниките за шлайфане и полиране на лещи постепенно се подобрили. Бавно се развила специализирана занаятчийска общност от производители на телескопи. Тези занаятчии работели за производството на по-добри сферични лещи с намалена кривина и по-дълго фокусно разстояние, което подобрило качеството на телескопите, но ги направило и по-големи. Един от плановете за такъв телескоп достигал 64 метра височина, което било силно непрактично и трудно за построяване.
Източник: www.foxweather.com
Източник: library.si.edu
Изобретяването на ахроматичната леща през 1733 г. позволява конструирането на по-къси и по-функционални пречупващи телескопи. Максималният физически размер на пречупващите телескопи е около 1 метър.
Най-големите рефлекторни телескопи в момента имат обективи, по-големи от 10 метра. Може би най-важната функция на модерните телескопи е възможността да бъдат изпращани в космоса. По този начин земната атмосфера може да бъде преодоляна, за да се наблюдава по-ясен образ на планетите, звездите и галактиките, които изучаваме. Нашата атмосфера играе ролята на предпазващ щит, който допуска само част от светлината до Земята.
Всъщност, тези невероятни инструменти не са фокусирани само върху наблюдаването на видими неща, а наблюдават и електромагнитни вълни. Най-известният космически телескоп е “Хъбъл”, с който е заснета най-голямата снимка на черна дупка. През декември 2021, НАСА пуска телескопът “Джеймс Уеб” в космоса. Това е най-големият космически оптичен телескоп, който позволява наблюдаването на обекти, още по-стари, далечни и бледи от тези, видени с “Хъбъл”.
Източник: www.forbes.com
