Космически експерименти
ай мечтае да стане много неща, включително и космонавт, за да кръстосва безкрайния космос в търсене на невиждан светове. В детската градина често събира екип от верни другари, с които претърсват храсталаците, копаят в пясъчниците, надничат в хралупите на старите дървета и търсят небесни камъни (метеорити). Джобовете му редовно тежат повече от раницата му и въпреки малката вероятност да направи подобно откритие, той не спира да се вглежда в камъчетата по пътя си и да търси своето парченце „паднало“ от Космоса. Разбира се, този негов стремеж, е придружен и от безброй въпроси за планетите, звездите, нашето слънце и всичко от тях, което от време на време наблюдава в небето. За да направя диалога ни по темата по-интересен, а и за да ми е по-лесно да обясня някои от явленията, аз реших да ни организирам занимания с комплектът научни експерименти по астрономия „Звезди и планети“ от бранда Thames & Kosmos.
Комплектът с експерименти „Звезди и планети“ съдържа материали и илюстрирани „стъпка по стъпка“ инструкции на български и английски език за провеждането на най-малко 11 експеримента. Заниманията с него повдигат и отговарят на куп интересни въпроси за звездите, Луната, Слънчевата система, нашата планета и мястото ѝ в необятния Космос. С комплекта ще можете да създадете свои макети на някои от космическите обекти и системи, проектор на съзвездия, площадка за изстрелване на ракети и цветни лехи на три планети. Ще разберете защо има ден и нощ; къде се „крият“ звездите през деня; има ли луната лице и защо понякога изчезва; защо слънцето изглежда толкова малко и още много любопитни факти. В кутията ще откриете и Колелото на знанията, с което възрастните могат да проверят какво са научили децата.
Тъй като всичко, което е интересно за Кай, е любопитно и на Пирина, тя също се включи в нашите занимания. Макар производителят да препоръчва комплекта за деца над пет годишна възраст, в малко повече помощ и обяснения от моя страна, Пирина (4 г.) успя без затруднения да се включи във всички експерименти и да стигне до правилните изводи.
С децата проведохме четири от дадените единайсет експеримента в ръководството:
- създадохме макет на Слънчевата система;
- състезавахме се кой ще изстреля най-високо ракета;
- засадихме цветя, които поставихме в различни условия, за да проверим само на нашата планета ли могат да виреят;
- направихме си и книжка, с която „раздвижихме“ различните фази на Луната.
Децата най-много се забавляваха с изстрелването на ракетите (съвсем очаквано), а най-впечатлени бяха от анимиращата книжка. Нo най-много ги развълнува засаждането на цветя, понеже много обичат да се занимаваме с градинарство. Няколко дни след поставянето на семенцата в саксиите, Кай продължава да обикаля с тях из апартамента и да търси най-слънчевото и топло място, за да постави там тази, в която пресъздаваме условията за живот на Венера. За тази, която играе ролята на нашата планета, търси най-светлото и приятно за седене място. А тази във фризера, олицетворението на Сатурн, редовно посипва със скреж.
Аз супер много се зарадвах на осмия експеримент от книжката с инструкции и сглобяването на макета на Слънчевата система. Измислен е да се направи така, че моделите на Земята и Луната в него да са подвижни и много ясно да показват кое къде е в системата и как се движи спрямо другите обекти в нея.
Комбинирахме заниманията ни с комплекта и с няколко любими книги, които допълниха заключенията ни от проведените експерименти и ни припомниха колко вълнуващо е вместо в Гугъл, да търсиш информация и споделяш време между хартиените страници.
Умишлено избрах да разлистим мини енциклопедията от моето детство „Вселената“ (изд. „Слънце“, 1999), за да покажа на децата, че фактите в науката тежат на мястото си и продължават да съществуват като такива, защото продължават да бъдат оспорвани и доказвани отново и отново. За целта разгледахме и сравнихме планетите от модела ни на Слънчевата система и тези от схемата на същата в енциклопедията. След като и те забелязаха, че броят им се разминава, им разказах за Плутон и неговата история.
Плутон е забелязана за пръв път през на 18 февруари 1930 г. от 24-годишния американски астроном Клайд Томбо. Тогава, без да се разполага с достатъчно данни за новооткритата бледа точица, тя е причислена към групата на планетите. Кръстена е на подземния римски бог на мъртвите, по идея на 11-годишно момиченце, което печели обявения тогава конкурс за име на новата планета. През 2000 г, в близост до Плутон е открит обектът Ерида. Космическо тяло, което е с 27% по-масивно от Плутон и което допълнително засилва вече съществуващите съмнения какво е Плутон. На 24 август 2006 г. на конференция на Международният астрономически съюз астрономите гласуват ново определение за планета от три критерия. Според него едно тяло е планета ако:
обикаля около Слънцето или друга звезда;
гравитацията му го оформя в сферична форма;
не е спътник на друга планета и не споделя пътя си с други тела.
Плутон не отговаря на третата точка – неговата орбита не е самостоятелна. Небесното тяло е причислено към групата на планетите джуджета и е най-голямата такава по обем и втора по маса (след Ерида) в Слънчевата система. Останалите планети джуджета са Церера, Макемаке, Хаумея и Ерида. За присъединяване към тази група претендират и обектите Кваоар, Иксион, Седна, Оркус.
Разлистихме и енциклопедията с отварящи се капачета „Какво има в КОСМОСА“ от поредицата „Искам да знам!“ на изд. „Фют“. В нея разгледахме как са устроени ракетите и космическите костюми, докато изстрелвахме нашите ракети. Потърсихме информация и за климата на планетите, докато засаждахме растения за третия експеримент. Децата много обичат тази енциклопедия не само заради отварящите се капачета, а и заради симпатичните илюстрации. Макар книгата да не е с много текст, Кай винаги измисля някакви случки и диалози между образите между страниците и в тях преплита информация, която знае от други източници.
Нямаше как да пропуснем да включим в заниманията си и книгата „Уини и Уилбър: В космоса“ от изд. „Таймлайнс“. Тя е абсолютна художествена измислица, но пък е много вълнуваща. Вещицата Уини е винаги настроена за приключения, но явно не е много добра в магиите, понеже все нещо се обърква в заклинанията и забърква себе си и рунтавия си котарак в доста щури ситуации, които на моменти граничат с катастрофа. Нейният домашен любимец не е фен на подобни изживявания и предпочита да си седи у дома и да хапва лакомства, но като един верен приятел, макар и „изправен на нокти“, той и за миг не си помисля да изостави своята стопанка. Историите и илюстрациите са супер симпатични и ако допадат и на вас, освен да ги четете за чисто удоволствие, винаги можете да ги ползвате като средство, чрез което да повдигнете въпроси като „Това възможно ли е?“, „Дали наистина съществуват подобни създания някъде?“ и „Ти къде би отлетял и с каква машина?“ и да разкажете какво е открито от науката, след като изслушате позицията на вашето дете.
Една от моите любими книги за Космоса е „Невероятна книга за космоса“ (изд. „Дамян Яков“) от Маури Кунас. Това е едно невероятно занимателно издание, в което Маури Кунас преплита действителни факти за космоса в измислен от него сюжет, който се развива след 3000-ната година, когато земляните могат да пътуват из Космоса. Госпожа Халикайн, учителка в Кучеград, организира екскурзия за своите ученици и ги повежда на разходка из Слънчевата система, по време на която обогатяват и затвърждават знанията си. Всички заедно посещават различните планети и някои от другите обекти в системата. Научават как се правят кратери (има такъв експеримент и в комплекта на Thames & Kosmos), разбират как се е появила идеята за марсианците през 1877 г. и още много за астероидите, липсата на звуци в космоса, черните дупки, мъглявините, другите звезди и галактики и още, и още. По примера на госпожа Халикайн, и аз реших да прочетем книгата, след като направим експериментите от комплекта „Звезди и планети“, за да проверим и затвърдим новите знания, а може би и да научим още нещо. Тъй като историята е дълга, планувам да не я четем на един път, а да я разделя на няколко части, между които да си припомняме някои от направените експерименти, а защо не и да измисляме нови?
