Сръчни ръчички
Сръчни ръчички

Пролетни паячета

Р

азходките сред гори и поляни са нещо много любимо на мен и семейството ми. Обичаме да поемаме по произволни пътеки, тънки тревички да докосват случайно дланите ни, паячета да се оплитат в косите ни и да ни разказват чудни истории. Идеята, която ще ви представя в настоящата публикация е вдъхновена именно от тези паячета, които преплитат нишките си по такъв съвършен начин между крехките стебла на цветята, че няма творец, който да се мери с тях.

Понеже и Кай и Пирина често се възхищават на паяжините, които срещаме по пътя си, аз реших да им покажа как биха могли да опитат да си изтъкат свои. Но не като тези, които някога с моя брат правехме между краката на столовете и масите у дома и вместо мухи, хващахме в тях баба ни, а такива, в които да преплетем любимите си пролетни цветя и да окачим на стената. Много ми се искаше да проведем това занимание навън, тъй като през последните седмици имаше чудесни слънчеви дни, но времето ни изненада със сняг и се наложи да се заемем с творческата дейност, поседнали на домашния диван.

За изтъкаването на нашите цветни паяжини събрахме диви теменужки и иглика от близката гора и двора ни. Искаше ми се да наберем и стръкчета тревички, но тъй като нямаше достатъчно буйни, ги заместих с листа от лалета (от подаръка ми за 8-ми март), които с макетен нож нарязах на тънки лентички.

За основа за създаването на паната използвах кръглите станове на Goki – най-големия от този комплект и ето този. На стана на Пирина опънах по-рехаво основните нишки (през гнездо), за да я улесня.

Децата приеха с голям ентусиазъм идеята ми и веднага влязоха в ролята на паячета. Пирина избра да преплете стръкчетата живи растения с розова прежда, а Кай хареса жълтия цвят. За да им е по-лесно, за тъкането с конците използваха дървените игли от комплектите на становете. Имах съмнения, дали ще успеят ли да бъдат достатъчно търпеливи и внимателни с крехките стебла на цветята, но се справиха чудесно. Аз се включвах с помощ единствено когато имаха нужда от нов конец или заплитаха твърде много този, с който работеха. Паната им се получиха чудесно – не толкова фини, колкото ми се искаше, но пъстри като пролетни килими. След края на тъкането, свалихме готовите произведения от дървените основи и ги поставихме в преса за хербарии, за да можем в последствие да ги окачим в рамки.

ОЩЕ ИДЕИ:

  • Вместо обикновен шнур, за основни нишки на вашето произведение можете да използвате тънка тел. Нея ще можете да изпънете доста по-лесно и ще е по-стабилна за тъкане. Освен това, след като свалите готовото пано от рамката, то ще запази формата си. Достатъчно ще е да извиете едно от стърчащите от него телчета, за да оформите кукичка и го закачите някъде.
  • Кръглите станове са чудесни за ползване сред природата. Можете да ги сложите в куфарче и да ги вземете навсякъде с вас. Ние ползваме ето тези. В голямото съхраняваме становете, а в малкото събираме цветя.
  • След като изтъчете вашите пана, можете да ги изсушите в преса за хербаризиране (например тази) и да ги сложите в рамка.
  • Освен, цветя които сте набрали сред природата, можете да ползвате и цветя от букети. Така ще запечатате спомените си от любими моменти.
  • Освен цветни паяжини, можете да използвате стана за създаване на капани за сънища и други интересни пана. На тях биха им подхождали разноцветни перца и дървени мъниста.

Предстоят великденски празници. Помислете каква украса бихте могли да създадете за дома си с кръглите станове. Върбовите клонки също са подходящ материал за тъкане.

За автора

Цветана Недева е майка на две деца – Кай и Пирина. Творец е на произведения от хартия и създател на блога Kinderlist. Обича да се занимава с обогатяващи и развиващи я неща.

Вижте още от Цвети:

TOP