Ще стана каубой!🤠
емите за каубоите и индианците често присъстват у дома. И двете култури са много вълнуващи за всички ни и често ги обсъждаме, гледаме филми за тях, търсим любопитна информация между страниците на книгите и във виртуалното пространство и ги ползваме като извор на вдъхновение за заниманията ни, игрите ни и дори визиите ни. Мисля, че всичко започна преди години от три детски книги с истории от Пол Гобъл („Бизоновата жена“, „Отвъд хребета“ и „Седем братя и една сестра от изд. Изток-Запад“), които разбудиха позаспалите ми любопитство и възхищение към индианската култура. След това ми попадна сериалът Yellowstone (от режисьора Тейлър Шеридън и с участието на Кевин Костнър), който засяга темата за вечния спор за земята и добитъка между каубоите и индианците и който не ми разказа нищо ново, но толкова ми харесаха духа, който носи, че си купих каубойски ботуши (да, наистина го направих екзалтирана от сериала) и не спрях да го гледам във всяка свободна минута до последния епизод. Разбира се, децата от време на време също „хващаха“ по някой приемлив за възрастта им момент от него (в сериала има и немалко неподходящи такива) и се вълнуваха за конете, бизоните, кравите, ловуването, индианските ритуали и дали каубоите ще успеят да съберат стадото или победят на родеото. Започнахме да мечтаем за гледките между планинските върхове на Монтана (САЩ), преследването на мустанги и всичко, което можеше да види и получи човек от тази част на света.
След като изгледах и последния епизод на Yellowstone, побързах да пусна първия на сериала 1883 от същия режисьор, който тотално ме зашемети. Прииска ми се не просто да си купя още едни ботуши и да усетя, че притежавам поне малка частица от онова, което виждах там, ами направо да се върна назад във времето и да усетя вкуса на въздуха по онези земи тогава. В 1883 е разказана предисторията на рода Дътън, които всъщност са главните действащи лица и в Yellowstone, но това не е най-важното. Този сериал е много повече от допълнение – той представлява разказ за свободата. Тази свобода, която ни свързва със същността ни и няма как да бъде изтръгната. На която ако се отдадем, ще разберем по-добре и себе си, и другите. Която дава смисъла на пътя ни, която предаваме и разпалваме в децата си. В сериала най-много се впечатлих от взаимоотношенията между главните персонажи (семейство фермери с дъщеря на 17 години и син на около 5 години), които общуват открито помежду си, без значение от темите, без предубеждения, без егоизъм, без да намесват егото си. Водени единствено от обич, уважение и опит да разберат другия. Ако се чудите как да общувате с децата си, преди всичко останало, изгледайте сериала.
Сериите на 1883 бяха по-приемливи за гледане от Кай и Пирина и определено ни дадоха още храна за мечтите и въображението ни. На всички ни се прииска да сме като Елза (17 годишната дъщеря на фермера), чиято каубойска шапка не ѝ пречи да бъде приятел с циганите, които среща по пътя си; да язди редом с индианците, които я учат как да ловува бизони; да остави отворено сърцето си дори когато има опасност то да бъде разбито на парченца. В началото на филма за нея човек би си помислил, че е типичното дете на каубой, което мечтае да бъде като баща си и донякъде е така. Нейният баща обаче не е просто каубой, който ѝ е предал любовта към язденето и отглеждането на добитък. Той я е закърмил с вкуса на свободата, на волните мечти и преследването им, на вярата. За спътниците си тя е вдъхновение и спасител (в преносен и в буквален смисъл). За себе си тя не търси нищо и няма очаквания към другите. Иска единствено небето със звездите за одеяло, земята с всичко по нея за постеля и широките простори през които да препуска на воля като светкавица. И през цялото време, дори когато проявява слабостите си, тя изглежда и е изключително силна.
И така, в една слънчева сутрин, водени от желанието да приключенстваме като Елза, със семейството ми решихме да предприемем приключение в търсене на непознати земи. Е, не за заселване, но поне за един приятен следобеден пикник и весели игри. Беше твърде горещо за моите каубойски ботуши и сложих леопардовите гуменки в комбинация с високи бели чорапи (срещу коприва и насекоми). Кай обаче не пропусна да нахлупи каубойската си шапка с която ежедневно допълваше аутфитите си през последните месеци. Взе и дървеният си лък от Janod, както и слънчевият си часовник с компас от Goki.
Решихме да се качим до Витоша с автобус 63, вместо с автомобил, както обикновено. За децата бе много интересно. Всяко носеше раница с част от багажа, който не беше кой знае колко много, но все пак на всички ни бе приятно да си разделим част от отговорностите. С автобуса стигнахме до местността „Златните мостове“ и още със слизането, решихме да тръгнем не към някоя от близките хижи, които познавахме, а по една странична пътека, която много бързо ни изведе до малка полянка между дърветата и морените покрити с мек мъх. Още не бяхме гладни, за сметка на това децата побързаха да извадят лъка от Janod и да проверят точността си. Решихме да подредим мишените, които вървят в комплект с лъка и стрелите, по клоните на заобикалящите ни дървета, като само ги подпрем внимателно. Преценихме, че по-лесно ще отчитаме точките, ако оставим възможността ударените от стрелите мишени да падат. Децата трябваше да се редуват, но Кай толкова се впечатли от играта с лък, че не пожела да го сподели с Пирина. Пирина не протестира много, тъй като и преследването и събирането на стрелите ѝ достави удоволствие. Аз много се изкефих на дизайна на стрелите, тъй като на върха си имат толкова голямо и меко топче, че дори случайно да удари някой, е почти невъзможно да го нарани и не бе необходимо като „майка орлица“ да кръжа и следя зорко всяко опъване на тетивата. И все пак, преди да започнат игрите, предупредихме децата, че с лъка не се стреля срещу човек и че пред опънат лък не се минава.
След като Кай събори достатъчно мишени, реши да разучи района. Това бе и моментът в който извадих от чантата слънчевия часовник с компас от Goki и му обясних, че с него можем да проверим колко е часът, стига да намерим слънчево петно между дърветата. Той успя да открие такова докато подскачаше между морените и установихме, че е 14 ч. Слънчевият часовник бе верен! Искаше ми се да му разкажа повече и за историята на самото изобретение, но не успях да задържа вниманието му върху разказа си и го оставих за някой друг път, може би у дома в комбинация с книга или тематичен творчески проект. Беше станало време да продължим по пътя, за да стигнем до някоя от място където да хапнем. Решихме да тръгнем към хижата на Композиторите. Бяхме се подготвили с храна, но бяхме любопитни да видим и какво за хапване предлагат в хижата. По пътя от време на време гледахме компаса и следяхме как се променят посоките. Отчетохме и къде е слънцето, откъде е изгряло и в коя посока отива.
Денят ни бе чудесен. Препълнен с игри и приятни емоции. Пред хижата обядвахме, децата ядоха сладолед, поиграха още малко, а след това се отправихме към автобуса и обратно към София. Първоначалният ни план бе да направим кратка разходка по някоя от близките пътеки, но времето, но я оставихме за друг път. Не открихме нови земи, но и така всичко беше повече от хубаво и изпълващо ни с приятни емоции и спомени.
ЗА КНИГИТЕ:
Издателство „Изток-Запад имат цял раздел с индианистика в сайта си:
https://iztok-zapad.eu/indianistika
Книгите за които ви споменавам в статията си и ви препоръчвам, са следните:
https://iztok-zapad.eu/indianistika/bizonovata-zhena
https://iztok-zapad.eu/indianistika/otvad-hrebeta
https://iztok-zapad.eu/indianistika/sedem-bratya-i-edna-sestra
ЗА СЕРИАЛИТЕ:
Тук можете да разберете повече за сериалите, които споменавам по-горе:
https://www.imdb.com/title/tt4236770/
https://www.imdb.com/title/tt13991232/
Да, сериалите не са предназначени за деца, но са чудесен начин да разпуснете след дългия ден или докато децата стрелят с лъка 😉
