ария Каракушева е една от звездите на съвременната българска (и не само) музикална сцена. Свири на пиано от 5-годишна, а на 12 изнася първия си самостоятелен концерт в зала "България". Тя е пианист и композитор на музика, която съчетава класиката с други жанрове. Създател е на проектите "Hearteclipse", "Classic In The House", "Classic In The Jazz", "Grace on Air", "Концерт за две Марии и едно пиано"… През декември миналата година Мария представи проекта си NINE, вдъхновен от новия етап в живота й - срещата със синa й Кристо.
Как решихте да станете родител – спонтанно или обмислено?
Винаги съм знаела, че искам да имам деца, но никога не е било на всяка цена. И докато не срещнах правилния човек, не бях склонна на тази стъпка. Но по стечение на обстоятелствата срещнах страхотен човек и много бързо дойде общото желание да създадем дете. Така че той се появи по мечтания начин, чрез голяма любов и буквално без никакви усилия.
Какво промени родителството в ежедневието и в характера Ви? Липсва ли Ви нещо от времето преди детето?
Абсолютно нищо не ми липсва, защото успявам да се справям с всичко, което искам да правя и обичам. Разбира се, имам огромна помощ – на първо място това е бащата, на когото мога да разчитам за всичко, помагат ми и бабите… Най-интересното е, че всъщност започнах да правя съвсем нови неща – например записах магистратура “Филмова музика” в Berklee College of Music – една нова за мен кариера, за която мечтаех от много отдавна. Като че ли с бременността се появи в мен това желание да започна нещо ново, което винаги съм искала. Вече имам и първата си номинация за най-добър композитор на филмова музика за саундтрака, който създадохме с Иван Шопов, за филма “Борсови играчи”.
Междувременно не съм спряла да пътувам, преместихме се в друга държава и решенията, които взимаме по никакъв начин не са спрени или повлияни от това, че имаме дете.
“… Възможността да импровизираш е сред нещата, на които най-много бих искала да науча Кристо. Бих се радвала той да може да прави много по-свободно музика или каквото и да е, защото джазът е метафора на живота.“
Трудно ли е съвместяването на музикална кариера и родителство?
Никога не съм разделяла работата и личния живот. Едно от нещата, които направих още с бременността, беше да създам парче и да заснема видео (буквално две седмици преди да родя), което посветих на Кристо. Нарича се NINE и това е едно от най-личните ми преживявания. Така че той е моят провокатор да правя такива доста смели проекти.
Каква бяхте Вие като дете?
Смятам, че съм била много послушна. Много изпълнителна – свиря на пиано от пет годишна. По моите спомени имах много хубаво детство и нямах тийнейджърски години, защото тогава свирех по десет часа. Благодарна съм на майка ми, че въпреки заниманията с музика, тя ми даваше свободата да си играя и да имам лета, каквито повечето музиканти не са имали.
Как едно дете се запалва по джаза?
Като класически възпитаник и човек, който в момента се занимава с композиране на всякакви стилове, смея да твърдя, че джазът е един друг свят, друг космос. Възможността да импровизираш е сред нещата, на които най-много бих искала да науча Кристо. Бих се радвала той да може да прави много по-свободно музика или каквото и да е, защото джазът е метафора на живота. На мен ми отне години да се освободя, да изляза от кутията, защото като музикант аз съм възпитавана в една затворена, по-строга форма. Бих спестила това време на Кристо, иска ми се да е мечтател от ранна детска възраст и да няма притеснения, че може да направи грешна стъпка.
Как избрахте името на детето?
Това е най-трудно избраното име! Започнах да мисля за име някъде в пети-шести месец. Много рано знаехме, че е момче. Бремеността в последните месеци обаче съвпадна със супер тежък първи семестър в университета. Седем дни в седмицата бях от сутрин до вечер залепнала за това и нямах време за нищо друго. В един момент наближи деветия месец и започнахме списък. Мъжът ми исаше някакви по-сложни, “засукани” имена, а аз бях против и исках да е кратко. В един момент аз предложих Кристо. От една страна баща ми е Христо, от друга – това име не е толкова често срещано. Много ми харесва и, че умалително можем да го наричаме Крис. След това нищо друго не решихме и така си остана. Но много му пасна!
Смятате ли да насочите детето си към музика или друг вид изкуство?
Смятам първо да видя как той се чувства в такава среда и как взаимодейства с изкуството. Разбира се за обща култура смятам, че е изключително ценно и благотворно децата да се занимават с някакъв вид изкуство. Като музикант, естествено, първият ми порив е да го насоча към музиката и свиренето на пиано. Покрай заниманията ми с деца, установих, че свиренето има цялостно комплексно въздействие върху развитието, каквото нито един спорт не може да даде. Съвсем видима е разликата между едно дете, което свири от 4-5 годишна възраст и връстниците му.
Кои са най-важните качества, които трябва да притежава добрия родител?
Най-вече трябва да има търпение и да гледа на всеки миг като дар, защото независимост от трудностите, щастливите мигове са много. Не бих могла да се похваля с някакви качества, аз съм родител съвсем отскоро, по-скоро трябва да следваме интуицията си. Аз правя така още от бременността и до момента смятам, че нещата вървят в правилна посока.
Мислите ли за бъдещето на детето си? Как си го представяте?
Все още не. Смятам, че първата ми работа е да го направя много щастлив. Тези първи щастливи спомени, свързани с пътуване или преживявания заедно със семейството, са много важни. Бих искала да расте в спокойна и приветлива обстановка, затова за мен е важно, когато той се вижда с различни хора, те да са такива. Отсега му показвам как да свири на пиано, разбира се без никакви сериозни намерения. Твърде рано е да мисля за бъдещето му. Единственото, което мога да направя за него е да му покажа много варианти и възможности, да бъде добре подготвен. Когато си добре подготвен и имаш възможности да избираш, получаваш най-големия подарък – свободата да бъдеш себе си. Защото само ти самият знаеш какво трябва да правиш.
Планирате ли да имате още деца?
Да. Въпрос на време е. Вече полека се настройвам и се връщам към предишната Мария. Буквално веднага бих искала да имам още едно дете, но честно казано, ще изчакам още малко.
За фотографа
Надя Андреева е фотограф. Обича да снима хора. Предпочита естественото осветление и непринудените кадри, а фотографията за нея е начин да обърне внимание и да подчертаe всичко красиво, нежно и емоционално наоколо. Надя обича да снима семейства в обикновен ден, у дома, на улицата, на разходка в парка. Запазва в кадри живота на хората такъв, какъвто наистина е – веселите мигове, любимите занимания, домашния уют, усмивките и пакостите на децата, игрите с домашните любимци.
Още снимки от Надя вижте тук.