ветана Недева е добре позната на читателите на нашия блог - тя е един от любимите ни автори, който се изявява най-вече в рубриката "Сръчни ръчички". Нейните вечни "partners in crime" са децата й - Кай и Пирина, които сте виждали много пъти да играят и създават в материалите на krokito.bg. Брой, посветен на изкуството, не можеше без Цвети, не само защото тя е вече доста популярен в България артист, но и защото идеята ни за броя съвпадна с първата й самостоятелна изложба "Представи си цвете". Изложбата показа 12 хартиени пластики - корони от цветя, представени на живо и в 12 фотографии на жени, които носят короните.
Беше ли изкуството част от детството ти?
Прокрадваше се като нишка между куките за плетене на бабите ми; между пламтящите въглени от които не можех да откъсна очи, докато слушах приказки; между евтините имитации на позлатени рамки и още по-евтините в тях репродукции на велики художници; между клавишите на акордеона на баща ми и на пианото ми, на което не се задържах много дълго. Замисляйки се за детството ми и нещата, които са ме впечатлявали тогава, си давам сметка, че понякога не е толкова важно каква е средата в която живеем, а по-скоро как я пречупваме през собствената си призма, какво откриваме там. За някои евтината репродукция е просто някаква картинка, която запълва празната стена. За други обаче тя може да бъде копнеж – едно усещане, че има нещо много повече; че вглеждайки се достатъчно дълго, може би ще видиш не само линиите и цветовете, но и релефите, които четката на автора е оставила. Ще можеш да ги докоснеш с пръсти, да ги „попиеш“, да станеш част от тях и те от теб и да разбереш по-добре себе си.
А сега част ли е от живота на твоите деца?
Част е, да. Те буквално растат между произведенията ми. Един ден се събуждат в гора от гигантски маргаритки, а на следващия играят между стилизираните фигури на Снежанка и джуджетата. От известно време и Кай и Пирина опитват да създават свои триизмерни пластики от хартия и други материали, които им попадат. Имам чувството, че у дома винаги има някой, който нещо изрязва и лепи. Обичам от време на време да ходим заедно на изложби, на концерти, на театър и да се оглеждаме в чуждите приказни светове. Харесва ми да живея с тях в тази цветна среда, да им разказвам за нещата, които ме впечатляват и да слушам техните истории.
“…Днес много от традиционните занаяти са застрашени от изчезване, но аз вярвам, че именно благодарение на изкуството, те ще продължат да съществуват. Под една или друга форма, те ще продължат да си взаимодействат с него и ще имат място в съвременния ни свят..“
Как за първи път се появи страстта ти да работиш с хартията като медия? Имаше ли конкретен момент или проект, който те вдъхнови за този материал?
Първият сериозен проект, който материализирах от хартия, е една голяма стена-джунгла за видеоклипа на Прея към парчето „Лош навик“. Мъжът ми е оператор и една вечер, след среща с екипа, с който работеше по създаването му, ми разказа какви идеи имат. Още не бяха съвсем готови с цялостната концепция – нещо им липсваше и на мен ми хрумна идеята за тази стена с размер 200х200 см, която хем сама по себе си впечатлява и да седи завършено, хем да може да бъде „оцветявана“ и променяна чрез осветлението.
Тогава нямах представа, че има места от които мога да си поръчам големи картонени плоскости за основа и мъжът ми ми събираше от улицата големи кашони, които аз снаждах. Беше много вълнуващо да създам нещо подобно от плоските листове цветен картон и непотребните кашони на хората. Тогава почувствах онази тръпка, която децата изпитват, когато вярват, че са намерили съкровище, независимо дали то представлява златна жълтица, пръчка или бонбон. И може би точно тогава пожелах да продължа да създавам декори от хартия. Харесва ми да правя мащабни и неочаквани неща от толкова обикновени на пръв поглед материали.
Твоите хартиени произведения са изключително детайлни и сложни. Какъв е процесът – знаеш предварително какво искаш да постигнеш или импровизираш, докато получиш резултат, който те удовлетворява?
Винаги знам точно какво искам да постигна и имам конкретен план как да го направя.
Когато ми хрумне нещо, изпитвам огромно удоволствие да отделям време само за да мисля за идеята, да я развивам и да си водя бележки, докато не усетя, че е дошъл моментът да хвана ножицата в ръка. Това е и любимата ми част от процеса, тъй като тогава съм най-потопена в моя си свят и осъзнавам, че макар и познат, той много често все още може да бъде непредсказуем и вълнуващ.
Понякога, по време на материализирането на идеите, променям някои неща или ми хрумват тотално различни концепции, но предварителното формулиране на план за мен е много важно – и заради диалога, който имам тогава със самата мен, и заради чисто практични причини. Някога един мой преподавател казваше „Бързината е въпрос не на бързи движения, а на липсата на излишни такива“.
На хартията често се гледа като на крехък материал. Не те ли притеснява, че произведенията от хартия не са много трайни?
Имам моменти на притеснение единствено когато навън завали неочаквано, а аз трябва да транспортирам готови произведения. През останалото време за мен това е просто една особеност, която понякога ми дава предимство, а друг път прави творческия процес по-вълнуващ, като ме предизвиква, да я овладея.
Глината, металът, дървото… те също имат характерни особености, които едни биха притеснили и дори отказали да работят с тях, но за други именно тези особености са най-ценното в материала. За мен хартията е възможност да създавам цели нови светове с лекота. Така я усещам.
Проекти на Цветана Недева
Какво те провокира да започнеш нов проект? От къде дойде идеята за короните-цветя?
Нямам конкретна формула с която да „викам“ идеите. Идват от различни места – нещо съм преживяла или забелязала как се движи, децата са хванали ножиците и са изрязали някакви формички, погледнала съм от друг ъгъл някоя стара идея… Много често провокацията се появява и от няколко посоки.
Концепцията за короните-цветя е плод на ветровете в поляните, които наблюдавам от дете; на полюшкващите се цветя, между чиито венчелистчета също толкова дълго опитвам да разбера какво се крие; на приликата, която започнах да виждам между цветята и жените. С времето осъзнах, че образите, които изпълват очите ми, са нещо много повече от физическите белези и че ги формирам с всичките си сетива. Затова ми хрумна, че мога да опитам да пресъздам чрез хартията не просто типични форми, а и духа, който виждам в растенията и жените.
Има ли конкретни артисти, култури или преживявания, които оформят творческата ти визия?
Децата са нещото, което най-много ми влияе. Техните игри; любопитството им; нещата, които ги впечатляват и усещането, което помня от моето детство, че няма невъзможни неща. Достатъчно е да изпиеш едно шишенце с отвара, за да се смалиш до размерите на мравка; можеш да живееш дни в стомаха на кит, а след това само да потропаш с рубинените си пантофки и отново да си у дома.
Експериментираш ли с различни видове хартия в работата си? Мислиш ли и за други материали като изразно средство?
Плътната хартия засега е любимото ми изразно средство и работя основно с нея, но не на всяка цена. Понякога, когато проектът го изисква, използвам и други материали – различни видове текстил, гумена хартия, естествени материали и др.
Как виждаш връзката между традиционното занаятчийство и съвременното изкуство? И къде би позиционирала себе си като автор?
Мисля, че е много интересно да се наблюдава как двете неща си взаимодействат във времето. Някога, когато хората не са имали възможност да се фокусират върху създаването на чисто изкуство или да му обръщат внимание, именно в занаятите то е намерило място, където да се развива и да бъде част от живота на обикновения човек.
Днес много от традиционните занаяти са застрашени от изчезване, но аз вярвам, че именно благодарение на изкуството, те ще продължат да съществуват. Под една или друга форма, те ще продължат да си взаимодействат с него и ще имат място в съвременния ни свят.
Себе си все още опознавам и развивам в контекста на ролята ми на творец. Традиционните занаяти са ми изключително интересни, вдъхновяват ме и ми е хрумвало да интегрирам елементи от тях в работата си. Засега обаче нямам такива проекти и не откривам нищо от традиционното занаятчийство в подхода ми към творческите процеси.
Снимки от изложбата “Представи си цвете”
Сътрудничила ли си с деца в проекти или работилници за изкуство от хартия? Как смяташ, че ангажирането на децата в художественото творчество може да повлияе на тяхното развитие?
Не съм, но си мисля за такъв проект, който да осъществя със сина ми. Той има страхотни идеи и си мисля, че в комбинация с моя опит, би се получило нещо интересно. А и ще ми е приятно да общуваме през творческия процес.
За мен изкуството е преди всичко изразно средство в ръцете на децата. Чрез него те могат непринудено да разказват за себе си, а ние по-лесно да ги опознаваме и разбираме и да им помагаме и те да се чуват и разбират. Това седи в основата на всичко. Човек трудно би успял да се развие в която и да била сфера, ако първо не е опознал самия себе си.
Какъв съвет би дала на родители, които искат да насърчат децата да изследват изкуството като средство за себеизразяване?
Независимо в какво искате да подкрепите децата си, не забравяйте, че личният пример е най-добрият подарък, който можете да им дадете. Покажете им, че си струва да следват себе си и да полагат усилия за това в което вярват; че не е страшно и не се губиш, ако опиташ да скочиш, но паднеш; че няма невъзможни неща.
Снимки от изложбата “Представи си цвете”