И

мам си няколко любими настолни игри, които няма да ми омръзне да играя. Една от тях е балансната кула на Goki. Защо толкова я харесвам ли? Защото правилата ѝ са простички и може да се играе от цялото семейство; способна е да прикове вниманието за часове и да събуди купища щастливи физиономии независимо от възрастите на играчите; рухва толкова ефектно, че няма значение дали си победител или загубил.

Преди няколко седмици, благодарение на едни брой на National Geographic със Стоунхендж на корицата, ми хрумна, че освен за игри по класическите правила, с децата може да ползваме блокчетата от балансната кула на Goki и за строене на различни неща. Веднага извадих кутията с играта, а на децата им бе необходимо да „хвърлят“ само по един поглед на това, което започнах да подреждам, за да последват примера ми. 

Пирина реши да направи пейки и легла на играчките си, а Кай да вдига кули, които след това да събаря със самолетите и динозаврите си, разбира се. Получи се много приятно занимание, което не само изпълни следобеда ни, но и продължи да ни вдъхновява за още и още игри.

Няколко дни по-късно реших отново да строим, но не с един, а с два комплекта блокчета (общо 102 броя), за да можем да направим по-големи постройки. Извадих от детската ни библиотека и един илюстрован атлас, който да разгледаме с децата преди да започнем с игрите. Изданието ни вдъхнови първо да опитаме да построим от блокчетата на Goki наклонена кула, подобна на тази в Пиза. Това се превърна и в любимата ни постройка, понеже не само много приличаше на оригиналната, но и можеше да играем с нея по правилата на класическата балансна кула. Основата ѝ направихме от шест блокчета, които подредихме в шестоъгълник, а върху нея продължихме да подреждаме по толкова блокчета, които разминавахме с тези от долните редове (разгледайте снимките). 

След като другно я построихме и съборихме, Кай реши да строи небостъргачи, подобни на Бурж Халифа в Дубай и кулите Петронас в Куала Лумпур, които видя отново в илюстрования атлас. Те се превърнаха в арена на битки и многократно бяха издигани и събаряни до основи. В края на деня, когато вече бе дошло време за прибиране на игрите и лягане по леглата, Кай ми сподели, че много му харесва да строи с тези блокчета, понеже на пластмасовите конструктори все не му достигали елементите в еднакъв цвят за изграждането на много високи кули (до момента не бях забелязала, че той толкова много държи не само на размерите на постройките, но и на визията им)  и защото построеното с дървени блокчета се разрушава винаги много ефектно (звукът от събарянето им е приятен дори за мен :D) 

Поставила съм си за цел да измисля как да построим Айфеловата кула. Струва ми се сложно, но и толкова интересно. Може би за целта ще ни е необходима и поне още една опаковка от дървените блокчета. А вие какво бихте построили?

За автора

Цветана Недева е майка на две деца – Кай и Пирина. Творец е на произведения от хартия и създател на блога Kinderlist. Обича да се занимава с обогатяващи и развиващи я неща.

Вижте още от Цвети:

TOP