нелия Карамфилова е един от нашите любими автори. Най-често можете да видите нейни материали в рубриката ни "Здраве и развитие", където тя споделя наблюденията и опита си - Анелия е ерготерапевт, майка на две момчета и автор на блога „Светът на Ники”, в който можете да откриете нейните авторски образователни материали за деца със специални потребности. В стремежа си да научи повече и да бъде полезна за детето си, сменя професията си и става ерготерапевт. Основната цел на Ани е да бъде полезна на другите родители и покаже на родителите на деца със СОП, че с много занимания и игри се постигат страхотни резултати.
Как се променя животът на родител на дете със СОП?
Преди да стана майка знаех, че животът ми ще се промени. Станах майка на 21 години и имах някаква бегла представа за родителството. Знаех, че да си майка ти носи нови отговорности, по-малко свободно време и повече грижи. Но нямах представа колко по-трудно е да си родител на дете със специални потребности. Откакто станах майка животът ми претърпя много обрати, много промени, много предизвикателства и адски много грижа. Заради заболяванията на детето ми бях подложена на психически (накрая и физически) тормоз от страна на баща му, последва тежък развод и впоследствие доста самота. Животът ми беше постоянно тичане между терапиите на детето ми, работата и домакинските задължения. Давах си сметка, че детето ми най- вероятно ще се нуждае от грижа и подкрепа през целия си живот. Случваше се често да съм тъжна, да се самообвинявам, да се съмнявам в родителските си способности.
“… Да си майка на дете със специални потребности сякаш идва с определен вид тъга, която е неизбежна. Да, обаче диагнозата не е края на света. С годините и предизвикателствата, пред които се изправям, се научих да гледам положително. Да бъда родител на дете със СОП ме промени напълно, научих се да бъда по-търпелива, по-съпричастна и да изпитвам безгранична любов. А когато си положително настроен, животът те среща с подходящите хора и всичко се нарежда.“
Много деца не знаят или не са срещали дете със специални нужди. Как според Вас трябва един родител да подготви детето си за интеракция с различните от него?
Ще започна с това, че децата са огледало на своите родители. Необходимо е първо да се променят нагласите и убежденията на родителите, учителите, специалистите и като цяло на обществото. Родителите могат да подготвят децата си с много разговори на тази тема. Някои разговори могат да се случват в движение, докато детето ви наблюдава дете със СОП или човек с увреждане. Много е важно, когато детето ви задава въпроси от типа “Какво му има, защо се държи така и т.н.” да му обясните защо въпросния човек и по-различен. Четете книги и гледайте филми за различията, не е нужно да обяснявате в детайли, просто обяснете, че всички хора са различни. Разгледайте заедно различни помощни средства и защо са полезни. Покажете им с примери, че физическото увреждане не е пречка за успех. Всички тези разговори ще ги научат как да реагират, когато срещнат някой с различни нужди от тях.
Освен родителите и училището е отговорно за това да информира и подготви останалите родители и деца за различните ученици в класа. Би било страхотно в часовете на класа да се включат теми за различията и за уврежданията, както и да се наблегне на това, че всяко дете има право на образование и има нужда от приятели.
Защо решихте да запишете Ники в масово училище? С какви трудности се сблъсква той в училище?
Признавам си намирането на подходящо училище за Ники беше и все още е много трудна задача за нас. В първи клас го записахме и посещаваше масово училище, но детето се чувстваше много зле и изтормозено, затова за втори клас го преместихме в частно училище за деца със СОП. Докато учеше в частното училище имахме спокойствието, че никой няма да го нарани и че е в една защитена среда, но от гледна точка на обучението му имахме много забележки. Тази година му предстои да е в пети клас и взехме решение отново да е в масово училище, но в индивидуална форма на обучение. Причината да изберем тази форма на обучение е това, че почти всички масови училища не са готови да обучават и да дадат необходимата подкрепа за деца със СОП. Доста често родителите са принудени да бъдат асистенти или да наемат асистент, който да придружава детето. Но това не е решение. Ние предпочитаме да отделяме индивидуално внимание на детето ни, както и да го подготвим за реалния живот. Освен това наемането на асистент е свързано с отделяне на доста средства, предпочитаме тези средства да ги даваме за терапиите, от които се нуждае детето. А от гледна точка на социалните умения сме избрали да посещава частна занималня, както и различни активности, за да има приятели.
Как според Вас може да се подобри и адаптира средата в българските училища, за да се улесни обучението на децата със специални образователни нужди?
Може да взаимстваме много от добрите Европейски практики в интегрираното образование на ученици със специални потребности. В наредбата за приобщаващо образование е посочена възможност да се назначи помощник на учителя, за съжаление обаче това се случва при 3 или повече деца със СОП в даден клас, в други държави при наличие даже и на 1 дете със СОП се назначава помощник на учителя. Една моя любима практика е т.нар. “Приятелска програма”, това е програма, която позволява на учениците да си помагат и да бъдат приятели с деца със СОП. Също така е важно да се адаптират средата, материалите и програмата спрямо нуждите на децата със СОП, както и да се обособят сензорни стаи или отделни кътове, за да могат децата със сензорна дисфункция да успяват да регулират емоциите си. Мисля, че би било прекрасно ако в подкрепящия ресурсен екип е включен и ерготерапевта.
“… Освен родителите, и училището е отговорно за това да информира и подготви останалите родители и деца за различните ученици в класа. Би било страхотно в часовете на класа да се включат теми за различията и за уврежданията, както и да се наблегне на това, че всяко дете има право на образование и има нужда от приятели.“
Разкажете ни за ерготерапията. Смятате ли, че тя е важна практика за родителите на деца с нужди?
Ерготерапията е специалност, която работи с цел подобряване на личната способност на човек да изпълнява ежедневните дейности, при които се затруднява. Терапевтичните сесии са насочени към адаптиране на материалите и средата, чрез самостоятелно справяне с ежедневните дейности. Ерготерапията помага на децата да станат по независими и самостоятелни. Ерготерапевта работи с деца и възрастни, като им помага да работят върху различни умения от обличане, хранене и ежедневни умения до проблеми с фината моторика, зрителната моторика и сензорната обработка на информацията. Този тип терапия има за цел да помогне на детето да се развие до мястото, където нормален живот става възможен, плюс това е индивидуализирано, за да отговори на специфичните нужди на всяко дете.
Ползите от ерготерапията са многобройни както за децата със СОП, така и за родителите им, защото може да помогне за значително подобряване на качеството им на живот.
Какви други дейности според Вас са полезни/нужни за развитието на едно дете?
За мен играта е от ключово значение за развитието на детето. Чрез играта детето се учи най-лесно, изгражда увереност, развива физически и социални умения, развива самостоятелност, развива езиковите си умея, комуникацията и още много. Затова и в ерготерапевтичните сесии използваме холистичен подход, за да могат децата да успеят и да разгърнат пълния си потенциал. Играта е най-добрия приятел и помощник на детето в опознаването на света и е в основата на обучението и развитието на детето.
Колко често играете с децата си?
Всеки ден, старая се да им отделям най-малко 1 час време за игра и забавление. Опитвам се през повечето време трудните дейности да ги превръщам в игра, така децата задържат по-дълго време внимание и им е интересно. За мен е изключително важно да си играя с децата, защото съм видяла каква магия прави с развитието им.
Кои са любимите Ви игри и играчки? А на децата Ви?
През годините игрите и играчките много ми помогнаха да намеря правилния път към моето специално момче и все още го правят. Обожавам да създавам и адаптирам игри за децата ми, това ми носи голяма радост и удовлетворение. Обичаме игрите с отворен край, защото дават много възможности за игра, логическите, както и сензорните игри. Сред любимите ни марки са Goki и Janod, а с порастването на специалното ми момче в списъка с любими игри се присъединява и марката Kosmos.