иана е доцент в Софийски Универистет. Преподава Молекулна спектроскопия и Фармацевтичен анализ във Факултет по химия и фармация. Майка е на прекрасния Виктор на 8 години. Обича да пътува.
Харесвахте ли химията като дете? Какво запали интересът Ви?
Винаги съм обичала химията. Моята баба Мими беше учителка по химия и тя ни разказваше приказки и винаги ни казваше, че химията е единствената наука, която може да ти даде всичко от приказките – например рокля, която се събира в орех – рокля от полимер. Хората обикновено казват с негативна конотация, че нещо е пълно с химия, но всичко е химия. Също така попаднах и на страхотни учители.
Защо мислите, че повечето деца не харесват предметът химия в училище? Как според Вас може да бъде променено това?
Имаме ужасен подход към изучаването на химия в българските държавни училища. Битува мнението, че химията е много сериозна работа и едва ли не трябва да умрем от скука докато я учим, за да я научим добре. Учебниците са написани безинтересно (макар че има известно подобрение напоследък). Децата трябва да зубрят суха теория, която не разбират. Сякаш искаме да им покажем колко не знаят, а не да ги стимулираме да открият нещо ново за света. Друг проблем е, че много рядко в училищата се правят опити, и, ако въобще се правят, те са демонстрации – правят ги учителите. А този предмет се учи най-добре с „ръце”. Има толкова интересни реакции и опити, които децата биха могли да правят сами.
“… Всъщност това, което ме тревожи най-много в нашето образование е, че децата се приучaват да слушат и да не задават въпроси. Притъпява се естественото им любопитство. Някак си успяваме да ги научим, че е срамно да се пита. Сблъсквам се с това и в ежедневието си със студентите. Има хора, които се страхуват да работят сами, за да не сбъркат. А според мен училището е за това, да грешим, да анализираме грешките си и да учим от тях. Трябва да поощряваме участието на учениците в решаване на реални практически проблеми, с помощта на наученото в час. Да поощряваме правенето на грешки. Самостоятелната работа ще повиши самочувствието им и умението да се справят в нови ситуации.”
Надявам се досегашния подход в изучаването на химия и физика да се промени един ден. Сега се очакват големи инвестиции в STEM обучението – 480 милиона лева по Плана за възстановяване. Дано това да не се превърне в самоцелно закупуване на техника, а да доведе до истинска, дълбока промяна в образованието.
Мислите ли, че играчките, свързани с наука, могат да подбудят интерес към професия в научната сфера?
Абсолютно! Най-добрия начин да се научи каквото и да е е играта. Напълно споделям мнението на Нийл деГрас Тайсън, че децата са родени изследователи. Играчките, свързани с наука събуждат тяхното любопитството, а и са чудесен начин да научим нещо ново заедно с децата си.
Как трябва да бъде разграничено образованието от забавлението? Може ли образованието да бъде забавно?
Не споделям схващането, че образованието трябва да е скучно. Може да бъде трудно, но не и скучно. Човек учи от игрите, всички учат чрез игри, дори и животните.
Има ли според Вас правилна възраст децата да бъдат запознати с науката?
Всяка възраст е подходяща. Играта с пясъка учи децата на основни неща във физиката. Готвенето си е химия. В Англия има площадки за игра с вода – помпи, каскади и… чиста физика – голямо забавление.
“… Бъдещето на всички деца ще е много свързано с науката. Може би те ще са хората, които ще летят в космоса и ще покоряват нови светове, а това без физика и математика няма как да стане.”
Според Вас възможно ли е пълноценното образование в домашна среда?
Не съм мислила по въпроса. Може и да е много пълноценно като образование, зависи от родителите. Но това много стеснява социалния кръг на децата. За някого това може да е добре, но за мен лично не.
С какви играчки играе Вашето дете?
Предимно с конструктори. Обича да строи – у дома, в парка.
Как си представяте бъдещето му? Мислите ли, че ще прояви интерес към науката?
Бъдещето на всички деца ще е много свързано с науката. Може би те ще са хората, които ще летят в космоса и ще покоряват нови светове, а това без физика и математика няма как да стане. За Виктор не знам. Сега го вълнуват строенето на „бази” в парка с приятели, да спортува. Но виждам, че е любопитен и това ще му е много полезно. Нека да е здрав, пък какъвто и да иска да стане, ние със сигурност ще го подкрепим.
