енцислав Благоев е известен тромпетист, учител, джаз музикант и баща на две деца. През годините, създавайки проекти като "Джаз за деца", той е вдъхновил стотици деца и е запалил у тях първият пламък на любовта към музиката. Въпросите в интервюто днес зададе Рада, която за пръв път откри любовта към тромпета именно в "Джаз за деца" и продължва да свири в духовия оркестър на Първа английска гимназия.
Имахте ли по-специално отношение към музиката като дете? Какво първо запали интереса Ви към джаза?
Започнах случайно, заедно с всички момчета от трети “Б” клас се записах в духовия оркестър на Георги Любенов. За щастие от следващата година мой учител в благоевградската музикална школа стана не друг, а самият професор Петър Кърпаров. След година ме поканиха и в симфоничния оркестър на Георги Нешев. Някъде там, в паузите между репетициите за първи път чух джазови теми и хармонии, постепенно усетих, че мога да импровизирам. Записвах си кратки откъси, чути по радиото или телевизора. Купих си първите книги и грамофонни плочи с тази вълшебна музика и – магията се завъртя.
Как избрахте точно тромпета?
Избра ми го Георги Любенов, после, при кандидатстването в Музикалната школа, попитах плахо дали не може на акордеон, но Мария Нешева, директорката, беше категорична – “Не, не може!” 🙂 И така 45 години.
Виждали сме Ви да свирите на чайник, стол, инструменти от зеленчуци… На какви други нестандартни инструменти умеете да свирите?
Има много неща, с които човек може да създава музика – първото, за което се сещам че правех като дете, беше да свиря на стрък от кромид, после се научих да дялкам върбови свирки, след морските си пътешествия се запалих по раковини и рапани, вече имам внушителна колекция от древни и нови “тромпети”.
В какви отношения са Вашите деца с музиката?
Големият ми син, Митко, е уважаван китарист, с успехи в джаза, по-малкият завърши първи клас, свири на цигулка.
“… Детето трябва да бъде насочено, да му се предлагат качествени книги, музика, спектакли. Свирене и пеене, при шанс – уроци, вокални групи, истински инструменти. Наистина, отговорността е предимно наша, медиите търсят печалба, липсата на качество и морал е често срещано явление там.“
Как възникна “Джаз за деца”? Веднага ли имаше такъв интерес към проекта, какъвто има в момента?
За първи път направихме джаз концерт за деца на 15 май 2010 година в “Чайната” – приказно място, което за жалост вече не съществува. Оказа се, че и родителите се забавляват заедно с децата, особено тези, които рядко успяват да отидат вечер на джаз клуб или концерт. Всяко събитие е уникално, в зависимост от пространството, възрастта на публиката, важен е и образователният елемент.
Какво Ви мотивира да продължавате този проект вече дванадесет години?
Самият аз имам необходимост от “Джаз за деца”, добрата енергия се движи от нас към децата и родителите, но и обратно. Много деца чуха импровизации, акустични инструменти, джаз стандарти за първи път, но и немалко джаз музиканти обогатиха репертоара си, започнаха да гледат по-позитивно на света, а и да бъдат търпеливи.
С “Джаз за деца” децата учат да бъдат отворени към импровизация и да намират музикалното в себе си. Има ли нещо, което Вие сте научили от тях?
Уча се непрекъснато, при нас идват много талантливи деца, някои от които вече са национални и европейски звезди. Вярата в себе си е това, което и те и аз засилваме при интерактивните си срещи. И разбира се, най-важното – изслушваме се, развиваме идеите си и ставаме по-добри.
Каква част от децата, които срещате на “Джаз за деца”, в последствие продължават да се занимават с музика?
Почти не бях преподавал преди да започнем детските концерти. Впоследствие много деца проявиха интерес към изучаването на инструмент, пеене или импровизация. Много от тях поеха по професионален път – музикални училища, школи, а други, запазвайки любовта си към джаза и импровизацията, се развиват в най-различни посоки.
Какво бихте посъветвали младите родители, които искат да възпитат в децата си любов към музиката?
Детето трябва да бъде насочено, да му се предлагат качествени книги, музика, спектакли. Свирене и пеене, при шанс – уроци, вокални групи, истински инструменти. Наистина, отговорността е предимно наша, медиите търсят печалба, липсата на качество и морал е често срещано явление там.
Коя е любимата ви част от “Джаз за деца”? Какво ви доставя най-много удоволствие по време на събитията?
Любимият ми момент е, когато всичко върви толкова добре, че деца и музиканти правят едно истинско шоу и аз мога да поседна някъде и да усетя щастието.
