K

огато Кай и Пирина бяха малки и застанеха пред витрината на някой магазин, те не ми задаваха въпроса „Мамо, ще ми купиш ли тази играчка?“, а „Мамо, можеш ли да ми направиш тази играчка?“ Надявам се някой ден да вярват, че могат всичко така, както сега вярват, че аз мога.

Домът ни е изпълнен с неща, които си правим сами или поне модифицираме според нашите потребности и усет. Това прави него и преживяванията ми там още по-ценни. Накъдето и да погледна между стаите, сякаш разлиствам тефтер със спомени. Харесва ми и да възпитавам Кай и Пирина в подобна среда. Мисля си, че в контекста на обществото в което живеем, е все по-важно да си припомняме и да възпитаваме децата си, че всеки от нас е способен да бъде създател и преди да посегне към даден продукт или услуга, трябва да се запита не само „Трябва ли ми това?“, но и „Необходимо ли е някой друг да го прави вместо мен?“.

От опита, който имам като водещ на творчески работилници, знам, че децата много лесно се отказват и решават, че не могат дадено нещо и е по-добре друг да го направи вместо тях. Причините могат да бъдат различни, но едно е сигурно – в такива моменти е важно да им покажем, че не просто могат да се справят сами, но и имат способността да го направят много добре. Защото увереността,  навикът да се отказваме лесно или инерцията просто да потърсим някой друг да свърши задачата, могат да се пренесат и по-натам в живота. По тази причина за работилниците си почти винаги, особено когато знам, че ще работя и с по-малки деца, подготвям  готови елементи, които трябва само да се сглобят или оцветят. Когато някой от участниците реши, че няма как да се справи с всички стъпки от проекта, аз му предлагам тези елементи, насърчавам го в завършването им и след това му предлагам да опита да направи още нещо, за да персонализира по някакъв начин произведението и да усети, че това, което е направил, е негово дело. Понякога не е важно колко от техниките и знанията са усвоили, а как са се почувствали по време на процеса. Вярвам, че с малки стъпки всяко дете може да порасне и да развие потенциала си по най-добрия начин.

В последно време забелязвам, че на пазара има все повече и повече комплекти за творчески занимания, които подхождат по същия начин като мен – показват на децата, че могат. Едни такива продукти са пастелите за текстил на Goki и памучните торбички, раници, несесери и други подобни изделия отново от същия бранд. Представяте ли си колко е вълнуващо за децата да притежават нещо в създаването на чиито дизайн са участвали? Това не е просто поредната рисунка или апликация, а раницата, която ще носят навсякъде и всички ще видят. Това е несесерът към който ще посягат всеки път, когато им се прииска да творят и който ще им напомня, че могат.

Кай и Пирина също много се впечатлиха от текстилните пастели и продуктите предназначени за рисуване върху тях. Преди няколко дни съчетаха следобедната си закуска с творчески дейности и изрисуваха по един несесер. Преди да им отворя кутийката с пастели, опитах да им дам посоки, които ми се струваха интересни. Представях си, че могат да измислят няколко орнамента и дори да си направят шаблони за тях, за да покрият с тях целите си несесери или да ги направят като създания с физиономии, но те много държаха да изрисуват нещата, които ги вълнуват най-много в момента – нинджи, банани, миньони и плюшени играчки еднорози, затова не бях много настоятелна в даването на идеи.

Освен, че ще насърчат децата да творят и да имат самочувствието на създатели, продуктите от тази серия на Goki имат и практична страна – изрисуваните вещи няма как да бъдат объркани с тези на някой друг и стават толкова ценни, че трудно могат да бъдат и забравени.

Още идеи:

  • Можете да ползвате несесерите, за да разпределите принадлежностите на децата си в шкафчетата в детската градина или училище. С текстилните пастели можете да изрисувате простички символи или изпишете надписи с които да им помогнете да се ориентират по-лесно кое къде е или къде да прибират;
  • Несесерите са подходящи за организация и на вашите тоалетни принадлежности, канцеларски пособия, предмети в жабката на колата или други дребни предмети;
  • Превърнете чантата или несесера в предмет за оцветяване за най-малките. Нарисувайте само с контури нещо любимо и предложете да детето си да оцвети рисунката;
  • Текстилните торбички от серията са чудесен вариант за опаковка на подарък, която може да бъде изрисувана и подписана като картичка;
  • Предметите могат да се превърнат и в споменици. Вместо децата да изрисуват сами предметите си, могат да предложат на приятелите си или на всички от класа в училище да им нарисува по нещо за спомен.

За автора

Цветана Недева е майка на две деца – Кай и Пирина. Творец е на произведения от хартия и създател на блога Kinderlist. Обича да се занимава с обогатяващи и развиващи я неща.

Вижте още от Цвети:

TOP