Направи си сам… часовник
огато 8-годишният ми син беше на около две годинки прояви голям интерес към реденето на пъзели, който през годините се засили. Поради тази причина към днешна дата вкъщи разполагаме с всевъзможни видове и модели пъзели — дървени с дръжка, магнитни, пеещи, 2D, 3D, двустранни, двуслойни, класически, логически и какви ли още не.
Един от любимите му до скоро беше двулицевият кръгъл дървен пъзел на Земното кълбо на марката Goki. Защо “до скоро”? По-надолу ще разберете.
Интересното при него е, че както подсказва името му, той има не една, а две страни и удобна дървена поставка. На всяка страна има изобразени красиви илюстрации, свързани с характеристики на отделните континенти и държави. Това помага на децата да научат по лесен и забавен начин интересни географски факти. Например в кои континенти живеят кафявите мечки, горилите и пандите или къде се намират Великата китайска стена и Червеният площад. Двете лица на пъзела също така дават възможност на децата да играят с него повече от обичайното. Когато детето се научи да нарежда едното полукълбо на Земята, може да обърне частите и да започне да “сглобява” другото. А когато се научи да подрежда и него и започне да губи интерес към пъзела може да го превърнете в стенен часовник за детската стая.
Точно това направихме със сина ми с пъзела, след като вече се беше научил да го подрежда. По време на пролетното почистване го намерих забравен в един шкаф и ми хрумна идеята да го преизползваме, като направим от него стенен часовник. За целта ни бяха нужни само лепило, бормашина, отвертка, рулетка, часовников механизъм — плавен (дълга резба) и стикери с цифри.
Първо, отделихме внимателно предварително подредения пъзел от поставката и намазахме с монтажно лепило (може и с топъл силикон) задната му страна. Ние избрахме за гръб западното, а за лице — източното полукълбо на Земята. После поставихме пъзела отново върху подложката, като притиснахме добре и оставихме да изсъхне за 12 часа. След това пробихме центъра с бормашина, за да поставим часовниковия механизъм. Диаметърът на дупката беше 8 мм. Когато сложихме механизма, беше ред на кукичката за окачване (тук използвахме отвертката) и на стрелките. Накрая залепихме цифрите, които в нашия случай оцветихме с черен перманентен маркер, за да са по-забележими. Казвам “ние”, защото в процеса на работа по часовника се включи цялото ни семейство. В крайна сметка всички останахме изключително доволни от крайния резултат.
За финал ще ви споделя един любопитен факт — за направата на часовника не сме купували никакви допълнителни материали, защото всичко имахме налично вкъщи. Нашият татко ни снабди с борбашина, монтажно лепило и отвертка. Механизмът ни беше останал от един стенен часовник, който счупихме, а стикерите с цифри — от поздравителна картичка за рожден ден, която бях купувала наскоро. С други думи, този часовник е изцяло “zero waste”. Тоест създаден е с нулев отпадък и с мисъл за нашата планета!
