Микадо 🥢
ъсният следобед на събота е. Прибираме се от дълга разходка. Разбира се, с влизането у дома, децата заявяват, че са гладни… много гладни. Вечерята обаче предстои тепърва да се готви. Някак успяваме да ги убедим да влязат и да се изкъпят преди да седнат на масата. През това време обаче от храната е готова само салатата. Децата започват да нервничат, а аз започвам да се чудя какво да измисля, за да спечеля още малко време в ползва на процесите, които се случват върху кухненския котлон. И точно тогава погледът ми е привлечен от една малка кутийка на шкафа отсреща.
Знаете ли какво е „Микадо“? Това е една от любимите ми настолни игри от моето детство. Във времето съм попадала на различни нейни версии, но тази, която имаме у дома е на бранда Goki, дървена е и ми е любима. Състои се от множество цветни пръчици, ринг и зар с цветни точки вместо числа. Играе се, като снопчето с пръчици се вкара в ринга и се постави във вертикална позиция, както е показано на илюстрацията на опаковката, а след това играчите се редуват да хвърлят зара и да вадят пръчици в цвета, който им се е паднал. Целта е кулата от пръчки да се задържи най-дълго време изправена.
Кай и Пирина супер много харесаха играта. Толкова много, че почти забравиха за вечерята. Бяха много старателни във ваденето на пръчиците, пожелаваха си да им се паднат любими цветове, Пирина подреждаше дъги от тях като на блузата си, а Кай изписваше букви със успешно извадените от него пръчици. Междувременно хапваха резенчета червено цвекло. У дома всички много го харесваме и освен, че го включваме в основното ни меню, децата обичат да го хапват и под формата на снак. Единственият недостатък е, че доста цапа (можете да го видите по тениската на Кай), но пък лесно се пере.
Освен по описания по-горе начин, показах на децата и как играехме аз и брат ми „Микадо“ като малки. С него изсипвахме пръчките на купчина на масата, а след това се редувахме да вадим по една. Целта бе да го правим без да разместваме останалата част от цветните шишчета. С Кай и Пирина се сетихме да използвахме играта и за да упражнят английския си език. Освен, че трябваше да вадят пръчиците по съответните правила, те имаха за задача да назовават цветовете им на английски език.
Вечерта ни бе не просто спасена от тази малка кутийка с цветни пръчици, а дори повече – денят ни завърши с още приятни и споделени моменти. Настолните игри за мен винаги ще са нещо супер любимо. Те сплотяват, провокират мисълта и въображението, обогатяват, носят радост… и дори са способни да накарат времето да се движи по-бавно.
А ако се чудите как успях да се справя с цялата организация по къпане, вечеря, игри, че и снимане – не бях сама. Докато аз се занимавах с децата, мъжът ми приготви вечерята. Вярвам, че в едно семейство освен обич, трябва да има и много екипна работа. Тогава всички се разбират и подкрепят много повече… и успяват да бъдат много повече както като едно, така и като единици.
П.П. Пирина е с лятна шапка у дома просто защото ѝ е нова и иска да е с нея навсякъде.
