лена е психолог и от 2011 година води обучения за родители. Обожава планината и приятелите си, има прекрасен съпруг и 2 дъщери. Съавтор е на играта "Как си, Мечо?" и водещ на авторската рубрика "Осъзнатото родителство" по БНТ 1 (2017-2019). Повече за нея можете да научите на www.aztinie.com.
Какво представлява „Тренингът за родители“? Как започна?
Водя този тренинг с нестихващ ентусиазъм от 2011-та година. Той е по международно признатата програма “Parent Effectiveness Training”.
Тренингът дава цялостна философия и рамка на човешките взаимоотношения и конкретни практически умения за справяне с ежедневните предизвикателства на родителството. Придобитите по време на тренинга знания и умения, са приложими както в комуникацията с децата, така и с партьора и с близките ни хора.
Как изглеждаше Вашата подготовка за родителство? Продължава ли тя сега, когато децата Ви са вече големи?
Вярвам, че се учим цял живот – да бъдем родители, да бъдем хора, да бъдем най-добрата и цялостна версия на себе си.
Прочела съм десетки книги за възпитанието и човешките отношения. Курсoвете за родители, които водя, също ме държат постоянно будна по темата.
Кои според Вас са най-ефикасните начини за учене при родителите?
Според мен само с четене нови умения не се добиват. Трябва си практика. Иначе казано, нужно е и да го “изиграем” наученото, да го приложим. Не случайно децата учат играейки.
В тренингите за родители споделянето в групата на личен опит и преживявания, и получаването на обратна връзка, относно предизвикателствата, с които се сблъскваме, също много допринася за промяната на собствените ни нагласи и ни помага да използваме нови подходи в общуването.
“… Вярвам, че всеки един миг, прекаран в пълноценни игри, общуване и усвояване на нови умения, е безценен както за децата, така и за нас, родителите.”
Кой е любимият Ви метод за преподаване? А за учене?
Ученето чрез преживяване е според мен най-успешния начин за трайно придобиване на нови умения. Точно затова, по време на тренинга за родители играем много ролеви игри. Влизаме например в ролята на родител, който е агресивен, на родител, който не умее да заяви личните си граници, на родител, който е в конфликтна ситуация с детето или с партньора си. Така, в защитена среда, можем да погледнем на себе и да видим как изглеждаме в силно емоционални ситуации, когато разума трудно функционира. Това е изключително полезно и трансформиращо.
Как според Вас трябва един родител да се справи с агресивни и избухливи състояния при децата?
Агресивните изблици обикновено са в следствие на това, че някой е навлязъл в личното ни пространство, кара ни да се чувстваме застрашени. Често агресивните изблици на децата са като изригнал внезапно вулкан. И това е така, защото мозъкът на децата тепърва се развива, те развиват своето логическо мислене, учат се да овладяват емоциите си, учат се на търпение. А едно от нещата, които им помагат в развитието на тези умение, са именно игрите. Както онези, развиващи логическото мислене, така и онези, изискващи физическа активност. Затова, ако детето е склонно към агресивни изблици, аз бих препоръчала на родителите, да въвличат детето в повече физически активности и в игри, които развиват търпението, самоконтрола и толерантността.
От какво значение според Вас е изкуството в живота за развитието на едно дете? Важно ли е то да присъства в дома, стаята или в училище?
Аз вярвам, че изкуството е животообогатяващо и жизнено важно за пълноценното развитие на всяко дете. Изкуството ни дава досег до най-красивото и извисеното в живота. Изкуството е мощно средство за личностно развитие, за отработване на стреса, за себеизразяване и за вдъхновение. Книги, музика, кино, театър, рисуване, танц: колкото повече и колкото от по-ранна възраст, толкова по-добре 🙂
Колкото по-големи стават децата, толкова по-малко време искат да прекарват със семейството си? Мислите ли, че може това да бъде избегнато?
Мисля, че дори и да може, не бива да бъде избегнато.
Вярвам, че младият човек има нужда от самостоятелност и от свой личен живот.
Важни ли са според Вас семейните игри? Как можем да ги направим любима традиция, вместо задължение?
Като създадем ритуал и показваме колко ценно е за нас това време. Доброто настроение и шегите са повече от задължителни. Телефоните и всички досадни теми, свързане с учене, домашни и семейни задължения – изключени и забранени.
Когато добавим нещо вкусно и любимо на цялото семейство, това също допринася за приятната атмосфера: домашна пица, домашно напукани пуканки, мъфинчета, ммм.
А можем и да поканим приятели и да си направим турнир. И да обменим игрите, които играем.
Може и дните за семейни игри да са пижамени дни: цял ден по пижами, напук на всички правила на забързаното ежедевие. И да е ясно: който побеждава, прави нещо мило за останалите, за да му простят по-лесно 🙂
“… Ученето чрез преживяване е според мен най-успешния начин за трайно придобиване на нови умения. Точно затова, по време на тренинга за родители играем много ролеви игри. Влизаме например в ролята на родител, който е агресивен, на родител, който не умее да заяви личните си граници, на родител, който е в конфликтна ситуация с детето или с партньора си. Така, в защитена среда, можем да погледнем на себе и да видим как изглеждаме в силно емоционални ситуации, когато разума трудно функционира. Това е изключително полезно и трансформиращо.“
Какви други предложения можете да дадете на родители, които искат да прекарват повече време с порастващите си деца?
Мога да споделя това, което ние правим през годините:
– Когато бяха по-малки, обожавахме да четем книги на глас. Любимо време заедно;
– Учихме се заедно да плетем, да шием, правехме бижута от копчета и мъниста;
– Мъжът ми винаги е привличал момичетата да се включват в ремонтните дейности у дома, а също и в работата;
– Готвенето всички заедно: дали ще си правим пица или суши, не е толкова важно. Важното е, че сме заедно и се забавляваме;
– Всякакви игри и активности на открито и закрито, в зависимост от сезона;
– Разходки с приятли сред природата;
– Кино, театър, изложби и концерти;
– Особено през есента и зимата обичаме филмовите вечери в къщи. Налага се да гледам и филми, които не са ми по вкуса, но със сигурност е обогатяващо и създава нови общи теми за разговор с децата;
Вярвам, че всеки един миг, прекаран в пълноценни игри, общуване и усвояване на нови умения, е безценен както за децата, така и за нас, родителите.
Кои са любимите семейни игри на Вашето семейство?
Когато децата ни бяха малки, това бяха: строенето на кули от дървени кубчета, мозайка, лего, “Не се сърди човече”, мемо игри, пъзели, домашен театър, а когато пораснаха, започнахме да играем на Scrabble, Monopoly, Dixit, Splendor, Ticket to Ride. Това за настолните игри, а иначе: гоненица, жмичка, ластик, скачане на въже, федербал, фризби, каране на велосипеди. На лонгорд не се престраших да се кача 🙂
Следващата възможност да участвате в “Тренинг за родители” с Елена Анастасова е от 29.01 до 21.03.2023 година. Вижте повече на www.aztinie.com.