т графичен дизайнер през създател на различна детска градина до предстоящ мащабен проект за иновативно образование в училище (стискайте палци!) – това е накратко пътят на Даниела Беленска през последните двадесетина години. Но сякаш й е най-важно, че е майка. 😊 От появата на децата й, основният фокус на Даниела е проектът, свързан с тях – заедно с Яна Кирова тя е създател на Детски образователен център с целодневна грижа „Бълбук“, където целта е децата (от 1,5 до 6 години) да изживяват детството си радостно и да се развиват пълноценно. Тя е убедена, че тази възраст е изключително важна – в нея се полага основата на личността.
Защо решихте да направите детска градина? Какво е по-различното за децата в “Бълбук”?
Всъщност преди исках да направя училище, но с раждането на децата ми започнахме от по-ниска възрастова група. Повече от 10 години преди да започнем с Бълбук бях търсила решения как ученето да бъде и ефективно, и завладяващо; как научаването на задължителните неща, де не е за сметка на други важни аспекти от живота на децата и учениците. Научих много за различни подходи и методики, за разнообразния „алтернативен“ опит по света, за резултатите, за усещането на децата в тези процеси… Най-важното – разбиранията ми какво би трябвало да е образованието се бяха променили. Супер накратко:
- Развитие на неограничените възможности на децата, при това в тяхното разнообразие
- Развитие на умения, не само трупане на знания
- Развитие на характер и самоувереност
- Запазване на вродената любов към ученето
При това положение изобщо и не помислих за държавна детска градина, а през 2019та с Яна си направихме място според нашите разбирания и на чист въздух в Банкя.
В Бълбук постоянно работим по тези приоритети и ги постигаме например с програмите на International Center for Accelerative Learning (ICAL), които много общо казано са вид естествено учене с много задълбочен дизайн, съобразен с различните типове интелигентности, включващ учене с цяло тяло, изкуство и науки (STEAM), учене чрез игра и правене и е на английски.
Използваме и програмите на МОН, които за в бъдеще искаме да разработим в сугестопедична програма, но и сега работим по тях по много различен начин, най-малкото защото при нас по време на занимания един учител работи с 4 до 6 деца.
В Бълбук е просторно, но има и домашен уют и децата се чувстват комфортно и спокойни. Не на последно място много държим хората, които работят с децата, да нямат онова познато на всички ни безцеремонно отношение. И всички преминават курс по ненасилствена комуникация, предоставен ни от Осъзнати родители – винаги има в какво да се надскача човек.😊
“… Не става дума само да сме много добри с децата и да не знаем какво да направим, или да се чувстваме виновни, когато те не се държат добре. На тях работата им е често да не се държат добре – така изследват как работи светът, къде достигат техните граници, къде започват тези на другите… Нашата работа е да им даваме адекватна обратна връзка. Иначе остават с грешна представа, която ще им пречи.”
Много от нас имат лоши спомени от възпитателните методи в детската градина. Какво е вашето мнение за наказанието?
Оказва се, че доброто отношение дава по-добри резултати от наказанията.
Но всъщност и това не е толкова просто. Не става дума само да сме много добри с децата и да не знаем какво да направим, или да се чувстваме виновни, когато те не се държат добре. На тях работата им е често да не се държат добре – така изследват как работи светът, къде достигат техните граници, къде започват тези на другите…
Нашата работа е да им даваме адекватна обратна връзка. Иначе остават с грешна представа, която ще им пречи. За даването на адекватната обратна връзка повечето от нас имат какво да научат, а хубавото е, че вече има откъде.
Как възнаграждавате децата за постигнатите резултати?
На първо място – гледам никога да не пропускам удобен момент за похвала. Научила съм се с малко съзнателна практика да забелязвам всякакви поводи за похвала.
Друго важно нещо за похвалите е, точно така, да говорим за постигнатите резултати, за действия и поведения, а не да поставяме етикети на личността – „толкова си умен“, „добро момиче“, … Първото създава истинска увереност за личните качества, която трудно някой ще разколебае. Етикетите са външна оценка, която детето (и когато порасне) постоянно ще има нужда да задоволява с още действия, които отново да провокират същата външна оценка.
Третото е как похвалваме тези резултати, действия и поведения. Ние използваме т.нар. описателна похвала – не просто казваме, че нарисуваната картина е красива (етикет), а какво виждаме и защо ни харесва.
Децата имат нужда от смислено поднесени похвали, а възможности има безброй. Похвалите могат да се използват както за да поощряваме децата, за да стават по-добри в това, с което се занимават, така и за да насърчаваме желано поведение вместо нежелано (но така успяваме с добро). Това работи – изпробвано е многократно.
Образователната ни система не е много индивидуално устроена, как развивате у децата умението да изразяват себе си?
При нас заниманията са с „отворен край“. Понякога няма никаква зададена идея за краен резултат и децата работят каквото решат с разнообразие от материали, а даже когато има зададена цел, тя никога не е твърде „тясна“ и децата отново имат много възможности за лична изява.
Освен това са изложени на много различни видове дейности и всеки има възможност да се изяви там, където има интерес или талант.
Как успявате да разграничите обучението от забавлението? Може ли образованието да бъде забавно?
Най-малко ще се опитаме да ги разделим.😊 Обучението се получава най-добре, когато е чрез забавление и игра. Образованието може и трябва да бъде забавно – така хората ще успяват да запазят естествено заложената им любов към ученето за цял живот.
Според Вас възможно ли е пълноценното образование у дома?
Да, възможно е. Ако родителят е готов и способен за това.
Мислите ли че видео игрите могат да бъдат образователни за децата? Бихте ли ги включили в образованието на собствените си деца?
Тук ми е малко трудно да изкажа мнение. Тепърва ще се сблъсквам с този проблем със собствените ми деца. Смятам, че няма как този тип продукти да не са полезни за развитието – там има страхотни възможности. Въпросът е в избора на игри и в дозата. Това, което правим в моето семейство по други въпроси с децата ни, е да им инсталираме система за саморегулация, работеща независимо от нас. Доста сложна задача, хаха. Ето тук се изискват доста разговори, примери, тренировки… Надявам се да успеем, за да могат да се възползват от игрите без да си вредят с тях.
Как да провокираме физическата активност на децата и любовта и интереса им към природата вместо виртуалния свят?
Навън сме възможно най-често, даже и в не много приятно време, даже и ако трябва да се обличат 40 минути грейки на всички деца и после още толкова да се събличат.
Имаме и специална програма за учене с природни материали. Много е интересно с нея навън.
Какви ресурси и играчки използвате за алтернативното образование на децата?
В Бълбук имаме един кабинет-съкровищница, пълен с всякакви материали – от природни, до всякакви видове, цветове и размери хартии, перца, зрънца, бои, кубчета и пъзели, фигурки на животни и растения, флаш карти и какво ли още не. Учителите подготвят сами центровете (масите) със занимания.
На всяка масичка има различна активност – някъде се прави групова картина с природни материали; на друго място има научен експеримент; на килима тече някаква инженерна дейност; а в коридора има активна игра, в която са замесени например цветове и форми; една от малките зали пък е специално облепена навсякъде с хартия и децата могат да танцуват и да рисуват по стените и по пода в ритъма на музиката. После всички се разменят.
Материалите може всеки да си набави. Въпросът е как се използват. Ние сме влюбени в тази методология, а още по-хубавото е, че и децата обичат да работят така.
Как виждате бъдещето на собствените Ви деца?
Това е в началото на цялата тази идея, нали – бъдещето на децата ни. Бих искала децата ми да бъдат пълноценни хора с големи сърца и да се учат да живеят така, че да бъдат удовлетворени от себе си и от живота си – независимо с какво се занимават!
Вижте повече за Детски образователен център Бълбук тук.
Следете страницата им във Фейсбук, където ще намерите много снимки и информация за дейностите в центъра.