Аз, роботът
з, роботът" е сборник от научнофантастични разкази на Айзък Азимов, публикуван за първи път през 1950 година. Разказите разглеждат взаимодействието между хора, роботи и морал и представят историята на развитието на роботиката. Героите в романа се занимават с различни аспекти на въпроса за взаимодействието между роботите и хората, като се изследват етични, социални и технологични аспекти. Някои от историите включват героинята д-р Сюзън Калвин, робопсихоложка в компанията за производство на роботи. Централен елемент на сюжета е "законите на роботиката", които определят поведението на роботите:
1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
Макар все още да звучи като фантастика, изкуственият интелект (ИИ) ще играе голяма роля в начина, по който децата, родени днес, ще преживеят света. Според психолозите ИИ може да влияе върху децата по различни начини, от една страна – да бъде в помощ на образователните процеси, от друга – да създаде социални ситуации, които се определят като потенциални предизвикателства. Дори преди появата на интернет и мобилните устройства децата вече са били податливи на създаване на връзки с играчките. Сега реалистичната интерактивност на чатботовете с изкуствен интелект създава предпоставки за сеизмична промяна.
“Децата могат да създадат дълбоки взаимоотношения с неодушевени предмети, като плюшено мече например – сега имаме този инструмент, който дава точно това, от което се нуждаете – защото ИИ ще бъде невероятен в това да разбере какво искате да чуете и да ви го даде”, казва психологът Бану Келнер.
Психолозите също така изразяват опасения, че децата могат да разчитат твърде много на ИИ и да не усвоят важни социални умения от общуването с хора. Компаниите се опитват да направят ИИ образователни инструменти за децата, но би трябвало да гарантират, че той също така насърчава реалното човешко взаимодействие. Като цяло експертите предупреждават за “изкуствена интимност”, която да замени реалните взаимоотношения, ако ИИ не се разработва отговорно.
Въвеждането на децата в света на ИИ подчертава етичните въпроси, свързани с отговорното използване на технологията. Важно е децата да бъдат обучавани относно етичните аспекти на използването на ИИ, включително въпроси, свързани с предубеждения, поверителност и прозрачност. Родителите, образователните институции и законодателите трябва да насърчават и подкрепят децата в навигирането в цифровата среда, като поощряват отговорно и етично взаимодействие.
Важно е да се отбележи, че въпреки приличията, съвременният ИИ е далеч от описаните от Азимов високоавтономни и съзнателни роботи. Все пак, темите и въпросите, повдигнати от Азимов в “Аз, роботът”, остават актуални, докато продължаваме да развиваме и интегрираме технологиите на ИИ в различни аспекти на живота ни.
