оетът и писател Мигел де Сервантес е казал, че животът е игра на шах. Ако приемем, че е бил прав, тогава не ни остава друго, освен да овладеем до съвършенство тази игра. А след това да научим на нея и децата ни. Според учените най-добре е това да се случи още в ранна детска възраст. Редица изследвания показват, че шахматът развива когнитивните способности на малчуганите – подобрява концентрацията и паметта им, учи ги да мислят логически, стратегически и аналитично и да вземат бързи решения.
Моят син се научи да играе тази игра малко преди да навърши 7 години. Приносът за това е изцяло на неговия дядо Иво. Миналото лято той му обясни правилата и така го запали по шаха, че в продължение на два месеца всеки ден играеха по една партия. Така най-старата стратегическа настолна игра в света се превърна в една от любимите бордови игри на сина ми. Имайки предвид това, можете да си представите каква беше радостта му, когато наскоро получи като подарък от един свой приятел малкия дървен детски шах на Goki.
Какво представлява Шахът в шперплатова кутия на Goki?
Той е мини версия на класическия шахмат. Като размер е около 4 пъти по-малък от комбинирания шах с табла, който помним от детството ни. Шперплатовата му кутия има метални пантички и закопчалка и при разтваряне се превръща в квадратна игрална дъска с точни размери: 26 x 25.5 x 1.5 cм. Комплектът включва 32 дървени фигури, които са създадени точно по мярка на малките детски ръце.
Според мен най-голямото предимство на този модел шах e, че е много лек и компактен. Той не заема почти никакво място и това го прави изключително лесно преносим по време на път. Синът ми е на същото мнение. Докато разопаковаше шаха на Goki го попитах какво най-много му допада в него и той ми каза, че това е размерът:
“Харесва ми, че е малък и лек и можем да го взимаме с нас, когато пътуваме. Вече ще мога да играя шах навсякъде!”
Съветите на един 7-годишен любител шахматист
Аз не играя шах, затова поисках синът ми да ми обясни правилата накратко. След това го помолих да ми даде съвет как да победя. Той ми каза следното:
“Трябва много да си пазиш царя от противника. Печели този, който вземе царят на другия. Тогава казва “Мат” и играта свършва”.
Тук трябва да споделя, че моето момче все още развива шахматните си умения. Забелязвам, че на този етап още му е трудно да мисли в перспектива и да предвижда бъдещите ходове на противника си. Но може би най-трудно от всичко му е да се научи да губи.🙂
Въпреки това не се отказва и при всяка удобна възможност търси партньор, с когото да изиграят една партия – най-често това е дядо му или татко му, а понякога е приятел или съученик.
Вярвам, че с времето моят малък шахматист ще става все по-добър, защото има желанието и мотивацията да се научи. А не се ли крие именно в тази комбинация ключът към успеха както в шаха, така и в живота?
