аргита Алексова е биолог по образование, професионално свързана с водата - мениджър качество на водата в Софийска вода. Грижи се всеки да получи безопасна и качествена вода от чешмата, която не се притеснява да пие. Майка е на 12 годишния Орлин и 9 годишния Ясен. Обича всякакви занимания сред природата, но голямата й страст е морето. Наскоро Маргита завърши водолазен курс, а в момента се подготвя за участие в женската ветроходна яхта "Амазонка", в която преди 20 години е била член на екипаж, а сега ще бъде капитан. Желаем й попътен вятър!
Как избрахте хобито си? Какво запали любовта Ви към морето?
Както повечето хубави неща, всичко се случи ненадейно – без да го търся, чрез приятели които ме заведоха на ветроходна регата. За малко да се откажа още в началото, морето не бе благосклонно към мен – имаше силен вятър, големи вълни и морска болест. За съжаление нямаше как просто да „сляза“ някъде по средата на Бургаския залив.
Кое първо Ви привлече към яхтинга? Адреналинът или възможностите да посетите нови места?
Стремежът да изпитвам собствените си граници и да се подобрявам. С всяко излизане в морето научвам нещо ново за себе си, за спорта, за местата които посещавам, за морския живот. Това е една необятна територия и човек може да учи цял живот ако има желание.
Мислите ли, че пътешествието с яхта би помогнало на човек да преодолее страха от открито море? Помагало ли е на Вас по някакъв начин?
Със сигурност, човек колкото повече пътува, толкова повече разширява мирогледа си и става отворен за нови приключения. Например първото ми плаване в Атлантика беше изключително вълнуващо – от една страна изпитвах голям страх от „голямото синьо“, а от друга си умирах от любопитство да го видя, да го пипна …. Възможността да бъда част от опитен екипаж стопи всичките ми страхове, дори в изпитанията на бурите.
Раждането на децата Ви повлия ли на хобито Ви? Имате ли достатъчно време за него, усещате ли се по-предпазлива, когато сте на път?
Разбира се, когато се появят нови любими същества в живота ти, няма как да не се промени по-номадското ти ежедневие. Имаше пауза от 7 години, през които не се бях качвала на лодка, но след това като се качих, се почувствах сякаш никога не съм спирала. Откакто съм майка, вече съм много по-предпазлива по отношение на „екстремни“ преживявания. Мисълта да оставя децата си без родител ме кара да действам доста умерено в определени ситуации.
Бихте ли искала децата Ви да се занимават със същото? Проявявали ли са досега интерес към яхтинга?
Да, бих се радвала децата да имат сходни с моите хобита, но това е тяхно решение. Нека всеки да се занимава с това, което е близо до сърцето му.
С какви играчки си играят Орлин и Ясен?
Имаше моменти в които се играеше с дървени пъзели, образователни играчки, научни опити… Напоследък игрите на карти са много актуални.
“… С всяко излизане в морето научвам нещо ново за себе си, за спорта, за местата които посещавам, за морския живот. Това е една необятна територия и човек може да учи цял живот ако има желание.“
Как почива Вашето семейство през лятото?
Стремим се да има за всеки по нещо – море (на каравана, палатки, лодка) и планина. Преходи, плуване, каране на колела. Миналата година се получи страхотна комбинация от планина, топли минерални басейни и джаз вечеринки в Банско.
Децата Ви имат ли същата връзка с морето, каквато имате Вие? Оставяте ли ги да плуват сами, или предпочитате да сте с тях?
Децата обожават морето и много обичат да плуват и да „джапат“ в морето. Оставям ги да му се радват на воля.
Спортуват ли нещо децата Ви? Ако да, каква роля според Вас има спорта в развитието на едно дете?
Тренират баскетбол и фехтовка. Спортът е изключително важен за формирането на личността. Много съм щастлива, че всеки един от тях си намери спорта и го практикува с удоволствие.
Как виждате бъдещето им?
Бих се радвала да израснат като щастливи хора. Да са любопитни към живота, да не спират да мечтаят и да сбъдват мечтите си. Да са удовлетворени и доволни от това с което се занимават. Да виждат смисъл.