астолните игри определено не са занимание, което е възможно да се практикува само в домашни условия. Всъщност, те са като игрите, които децата ни играят на таблетите и като всяко от приложенията на електронните устройства, в които и ние самите се взираме. Те могат да бъдат част от преживяванията ни където и да се намираме. Има обаче една много съществена разлика между аналоговите и дигиталните занимания – докато електронните устройства по-често ни изолират от заобикалящия ни свят, настолните игри правят точно обратното. Те ни свързват, намират ни общи теми за разговори и размисли, разпалват общи емоции, предизвикват ни да опознаваме играча отсреща и да се усмихваме на човека срещу нас.
Едно мое скорошно откритие е играта „4 в ред“ на бранда Goki. Освен, че е много интересна, дизайнът ѝ е страхотен. Изработена е изцяло от дърво, с много приятна визия и компактни размери. Лесно се побира дори в дамската ми чанта, а правилата ѝ са супер прости и лесни за схващане от всеки играч над 5 годишна възраст.
Играта напомня на добре познатия на повечето хора „Морски шах“, но е много по-интересна, тъй като бордът ѝ не се състои само от 9 полета, а от цели 42. И макар за победа да е необходимо да подредите само четири топчета в ред, не си мислете, че задачата е лесна – дори напротив. Концепцията на играта позволява да се развият много по-дълги партии, разнообразни стратегии и неочаквани обрати.
За пръв път представих пред децата играта „4 в ред“ докато похапвахме сладолед. Защо ли? Защото с мъжа ми решихме да пием и кафе, а сладоледите винаги се изяждат твърде бързо, след това децата поставят въпроса „А какво да правим сега?“ или просто заявяват „Скучно ни е!“ и за насладата от кафето време не остава. Ето защо в чантата ми често можете да намерите тази и подобни игри.
Очакванията ми бяха, че децата ще се „потопят“ в играта и ние с мъжа ми ще можем да изпием спокойно и заедно кафето си. Вместо това обаче, ситуацията се разви по неочакван и още по-приятен начин. Реших да изиграя една игра с Кай, уж само за да покажа на него и Пирина правилата, но ми стана толкова интересно, че не можах да спра. Тъй като Пирина е във възраст в която много трудно приема загубите, всички заедно решихме, че ще е най-добре винаги някой да играе с нея в екип. Така вероятността за големи драми бе много по-малка, а аз имах шанса да продължа да играя.
Получи се един много приятен следобед. Всички заедно ядохме сладолед, забавлявахме се, общувахме пълноценно и се усмихвахме един на друг. По някое време децата фокусираха една топка в храстите и поиграха и с нея, а междувременно с мъжа ми решихме, че може вместо да се прибираме, да седнем в съседното заведение и да вечеряме. По път за вкъщи минахме да напазаруваме, а щом стигнахме до дома, Кай почти моментално отново се сети за играта на Goki и пожела с Пирина да поиграят още малко на нея. И макар да изпусна едно от топчетата ѝ под дивана, което на следващия ден аз извадих с много усилия, денят си остана чудесен. Подобни дни запечатвам много стабилно в съзнанието си и се надявам колкото повече се сещам за тях, толкова повече такива да имам.
